Докато изчаква Сачел да приключи срещата си с психотерапевт в апартамента на Уди през януари 1992 г.,
Миа открива голи снимки на Сун-И, правени от режисьора. В мемоарите си тя разказва, че в същия ден е написала писмо до всичките си деца, което започва с думите: „Извършено е зверство срещу семейството ни и то е невъзможно за осмисляне. Знайте, че аз споделям вашата болка, недоумение и гняв, и чувствам нуждата да говорим и да мислим и занапред заедно.“

Малко след това Фароу изхвърля Сун-И от апартамента си, после се съгласява да я приеме отново. „Миа ми звънеше посреднощ, за да ми каже: Сун-И се опитва да скочи през прозореца – разказва Уди Алън. – Мислех: о, Боже!“ Сун-И твърди, че не е правила такива опити, но е чувала разговорите на Миа с Уди и се обадила на режисьора от уличен телефон, за да го успокои, че всичко е наред.

На Свети Валентин 1992 г. режисьорът получава от Миа Фароу колаж в готически стил със снимки на семейството върху позлатено сърце, инкрустирано с цветя. В сърцата на всичките деца има забити шипчета, а в нейното – нож. Горе-долу по това време по думите на сестрата на Алън, Лети Аронсън, Миа й се обажда и й казва: „Той взе моята дъщеря, аз ще взема неговата.“ „Дилън обича Уди – отговаря Лети на Миа. – Не ставай смешна. Детето има нужда от баща.“ Миа отвръща: „Не ме интересува.“

На фона на цялата драма Миа и Алън продължават да се срещат, макар и с доста обтегнати отношения. Тя продължава да се снима във филма му „Съпрузи и съпруги“. „Не знаехме какво предстои да се случи – разказва Сун-И. – Миа беше толкова нестабилна. Разбирах гнева й, имаше право да е бясна, но тя беше като бездна, която започна да увлича всичко със себе си.“