Сун-И

През 1991 г. Миа открива върху камината в манхатънския апартамент на Уди голи снимки на 16-годишната й осиновена дъщеря Сун-И в неприлични пози. Той я уверява, че няма поводи за притеснение и че тя е жената, която обича, че Сун-И не означава нищо за него.

През август 1992 г. обаче режисьорът отива на гости в крайградската й къща. В този момент тя е на пазар. Когато се връща, научава от бавачката на децата, че Уди и Дилън са изчезнали за около 20 минути. Бавачката ги е намерила в хола пред телевизора. Режисьорът бил с глава в скута на седемгодишната си осиновена дъщеря. Когато Миа я извиква, Дилън се появява без гащи и казва, че на тавана Алън е пъхнал пръста си във влагалището й и я е целувал навсякъде.

Казал й е, че е добро момиче и че ще я заведе в Париж, и че тя не бива да казва на никого за случилото се. Миа снима домашно видео, в което пита Дилън какво се е случило. То е обект на много обсъждания и спорове през годините. Според подкрепящите Миа доказва сексуално посегателство над Дилън от страна на Уди, според подкрепящите Уди е очевидно, че детето е било манипулирано да обвини баща си.  Миа показва видеото на педиатър. Той се чувства задължен да докладва случилото се на властите. Седмица след подаването на доклада полицията на Кънектикът започва разследване срещу Алън. В отговор Уди завежда иск за родителски права над Моузес, Дилън и Ронан. Обявява любовта си към Сун-И на пресконференция и критикува Миа, че го обвинява за малтретиране на деца, защото се чувства пренебрегната.

Ударът върху имиджа на режисьора, който сериалът „Алън срещу Фароу“ нанася, е много сериозен. Това не омаловажава таланта и качествата на Уди като разказвач и кинотворец. След премиерата по HBO Уди Алън и Сун-И правят изявление пред The Hollywood Reporter, че са били поканени да представят гледната си точка в сериала два месеца преди края на снимките и им е било дадено много малко време за отговор. Според тях историята в него е „скалъпена“, документалистите не се интересуват от истината  и са прекарали години да си сътрудничат тайно с Фароу, за да съшият „история, изпълнена с фалшиви факти“.

На обвиненията на осиновената си дъщеря Дилън Уди Алън отговаря не особено ясно: „Тя беше добро дете.  Вярвам, че мисли това, което казва. Не вярвам да си измисля. Тя не лъже. Вярвам, че вярва в това“.

Още и още деца

След раздялата си с Уди Миа осиновява още пет деца – сляпото момиченце от Виетнам Там, което има сърдечно заболяване и умира през март 2000 г. на 19-годишна възраст от сърдечна недостатъчност, афроамериканското момченце Исая, афроамериканското момиченце Куинси, сляпото виетнамско момиченце Франки-Мин и индийското момченце Тадеус Уилк.