След развода на Фароу и Превен през 1979 г. деветгодишните близнаци остават при баща си, а останалата част от семейството се оказва в Мартас Винярд. От това време Сун-И си спомня как й е забранено да играе в детския басейн с по-малките деца, защото веднъж се опитвала да влезе, а до нея Ларк се подхлъзнал и наранил. Миа й се разкрещяла, че никога не слуша и че трябва да я прати в лудница. Сун-И знаела какво означава тази дума и дълго се страхувала, че заплахата може да стане реалност. Фароу била убедена, че осиновената й дъщеря е умствено изостанала. В училище я записала в клас с две години по-малки деца. Пишела й с химикалка по ръцете думите, чието спелуване Сун-И не можела да запомни, или я обръщала да виси с главата надолу, за да може мозъкът й да се оросява по-добре с кръв. Сун-И си спомня и шамари, удари с четка за коса, обиди, че е „глупава“ и „тъповата“, явно в моменти, в които осиновителката й си изпускала нервите.
в началото го мразех

Уди Алън се появява в живота на Сун-И, когато тя е на 10. Гадже е на майка й и по тази причина не й е симпатичен. „Уди не се интересуваше от нас, децата. Ние от него – също. Аз специално го ненавиждах. Мислех, че щом е с Миа, значи е също толкова гаден и лош. Веднъж го чух да й казва, че изглеждам по-срамежлива дори от него самия. Намразих го двойно повече за това, че говори зад гърба ми. Един ден той ми заяви: „Гледаш ме, сякаш при първия удобен случай ще ме нападнеш с нож“. Сун-И се смее, спомняйки си за това. „Почти ме спечели с този коментар, беше толкова точен.“
„Ние не го приемахме като баща – споделя тя. – Той нямаше собствени дрехи вкъщи, нито дори четка за зъби. Когато ни трябваше нов телевизор, защото парите у нас винаги бяха проблем, трябваше аз да се обаждам на Андре да го измоля да ни купи, но да не му казвам, че Миа ни остава вечер сами, докато е при Уди.“ Според Сун-И с осиновените й сестри често са ползвани за „прислужници“. Те пазаруват, пишат списъци с продукти за купуване, носят ги, разопаковат и подреждат, готвят, чистят баните, мият чинии, метат, по-големите деца се грижат за по-малките. „Иска ми се Миа да ме беше научила поне да се гримирам – споделя тя, – или да ми покаже как се ползват тампони. Първият ми сутиен беше купен от детегледачката ми.“

Сун-И и Уди Алън се сближават, когато тя е на шестнайсет и си чупи глезена. Уди я праща на лекар, а след това й предлага да я кара на училище всяка сутрин заедно с Дилън и Ронан, за които така или иначе го прави. Започват да ходят заедно на мачове на „Никс“ по идея на Миа, Уди така или иначе си търси компания. Сун-И започва постепенно да се отпуска в негово присъствие. Забелязва и че отношенията му с майка й се влошават. „Те никога не излизаха да вечерят заедно, нищо не правеха заедно. Връзката им се крепеше само на децата.“

Според Уди отношенията му с Миа започват да се развалят след раждането на биологичния им син Ронан. Когато Уди идва на вечеря, се оказва зарязан на масата с всички останали деца, а Миа се затваря в спалнята да кърми. В същото време според Сун-И Дилън стои пред вратата на спалнята и плаче, защото не я пускат да влезе. Говорителят на Миа обяснява, че тя не е била обсебена от сина си, както се опитват да я изкарат Сун-И и Уди Алън, а се е възстановявала от тежко раждане.

При споровете между Алън и Фароу тя казва, че е възможно Ронан да е син не на Уди, а на Франк Синатра. Режисьорът обаче приема момчето за свое. „Не бих заложил живота си срещу това – коментира. – Миа твърдеше, че ми е вярна. Със сигурност не беше, но аз плащах издръжката на Ронан и мисля, че не би било честно да не е мое дете.“

Целува я след филм на Бергман

Връзката на Сун-И с Уди започва по време на следването й в университет в Медисън, Ню Джърси, където завършва история на изкуствата. „Мисля, че на Уди започна да му става приятно с мен и да открива, че съм много по-интересна и забавна, отколкото е очаквал да бъда. Миа все му обясняваше каква загубенячка съм. Спомням си, че по време на една ваканция в колежа той ми пусна филм на Бергман. След това го коментирахме и може би съм го впечатлила, защото ме целуна. В момента, в който го направи, усетихме привличането помежду си. Бяхме като магнити един за друг. Казах му: „Чудех се колко време ще ти е нужно да го направиш“, а на него това му хареса. Може да звучи като да се оправдавам – продължава Сун-И, – но Миа никога не е била мила към мен. И изведнъж за първи път в живота ми някой се отнесе нежно. Това много ме развълнува. Пожелах го. Не го преследвах аз. Той настоя, а по принцип е кротък човек. Почувствах се оценена. За мен Уди беше гаджето на майка ми. Андре Превен беше мой баща.“