Кое е това момиче?

Първият документ за съществуването на Сун-И не е от нейното раждане, а от 1975 г., когато е намерена да тича по улиците на Сеул. Следващият е за осиновяването й. В него като рождена дата е записана 8 октомври 1970 г., макар лекарите да смятат, че момичето може да е родено и две години по-рано.

„Детството ми мина на ръба на бедността – споделя Сун-И пред Дафне Мъркин. – Спомням си гола стая, без мебели. И в нея – майка ми. Прекарвах по-голямата част от времето си в заден двор без зеленина, целият в бетон. Един ден избягах. Реших, че това не може да продължава повече така, исках да намеря нещо по-добро. Как ми е хрумнало, не знам. Звучи прекалено сложно за петгодишно дете, но аз винаги съм била по-зряла.“

Сун-И си спомня как тичала по улиците, обикаляла кофите за боклук и търсела нещо за ядене. „Сдъвках парче сапун. Беше ужасно! Умирах от глад. Надникнах в хлебарница. Там една жена ми купи нещо за ядене и ме разпита къде живея. Не можах да отговоря. Тя ме заведе в полицията, закараха ме в институция за изоставени деца, докато потърсят близките ми. Не намериха никого и ме преместиха в дом за сираци.“ Монахините в него са изключително добри към нея, си спомня Сун-И, въпреки че тя се проявява като „малка бунтарка“ и веднъж дори сваля качулката на една от сестрите, за да провери дали има коса. Един ден монахините събират всички деца и ги карат да дефилират на сцена пред публика от кандидат-осиновители. Сред тях е и Кони Бол, която работи за организацията Friends of Children (Приятели на децата) в Кънектикът и представлява Миа Фароу. Кони харесва Сун-И, защото за разлика от останалите хлапета, които се появяват и просто се покланят, Сун-И скоква на сцената, завърта се около себе си и изскача бързо обратно.

Въпреки че по онова време федералният закон позволява до две осиновявания на деца от чужбина, а Миа Фароу и Андре Превен да имат трима биологични синове и две осиновени дъщери, актрисата започва да праща кукли и подаръци в дома и, прескачайки закона, през май 1977 г. се появява с камера в ръце, за да вземе своето ново момиченце. Иска да запише на видео разказа на Сун-И за това откъде идва, че е дъщеря на проститутка и че майка й я е биела. Сун-И не си спомня нищо подобно и отказва да го каже.  

„Спомням си секундата, в която погледнах Миа – разказва Сун-И. – Всички около нея бяха много развълнувани от присъствието й. Някак превъзбудени. Тя ме приближи, опита да ме прегърне, а аз стоях като вкаменена и си мислех: „Коя е тази жена? Може ли да махне ръцете си от мен?“ Изглеждаше ми много неискрена.“

фалстартът

Според Сун-И двете с Миа не са се харесали още в началото. Предполага, че е била твърде голяма, за да бъде оформена по калъпа на осиновителката си. Макар да става част от семейство с шест деца, говорещ папагал, кучета, котки, саламандри и пор, Сун-И е нещастна. И двамата й осиновители се държат студено, а Миа очевидно има предпочитания към русокосите си наследници със сини очи. „Най-големият й фаворит беше Флечър. Миа не криеше, че има йерархия в любовта й към децата“, споделя Сун-И. Повод за напрежение между двете се оказва и бавното напредване на Сун-И с английския. „Миа ми помагаше да уча азбуката с дървени кубчета. Когато не се справях, ги хвърляше ядосано по мен или на земята. Кой може да учи под натиск? При самото ми пристигане бях забелязала други къщи в далечината и обмислях дали хората в тях биха ме харесали, ако почукам на вратите им.“