Домът разказва кои сме ние, тук и сега

В интервюто, в което не говорим само за дизайн, ви представяме стила на живот на семейството на Гери Малкоданска и Алекс Ковачев – динамичен, смел, откровен към предизвикателствата на времето. Защото зад всеки стил стои страстта към живота и… любовта.

Елка Влаховска 23 July 2021

Снимка: Минко Минев - интериор, Лора Славова - портрети

 

Алекс, в какъв стил направи дизайна на апартамента?

Дизайнът винаги се определя от разпределението, от обема и от функцията. Тук понеже имаме хубавата гледка и височината на таваните от една страна, както и ограниченията на разпределението, което всеки апартамент дава, искахме да е малко по-сдържано, не толкова експресивно както в стария апартамент, чието входно фоайе даваше възможност за изява. Като във всеки проект, дизайнът се обуславя според комплекта от ограничения и рамки, в които да се впише. Това е „кутията“, в която можеш да си играеш. И другото е да разкажеш своята история в момента. Постарали сме се апартаментът ни да показва кои сме и какви сме ние. Така че може би ти трябва да ни кажеш какъв е стилът.

Къде ви е любимото място?

Гери: Аз обичам да сме цялото семейство на масата. Не, не съм човек, който харесва да седи и да яде, просто искам да се събираме, да сме заедно.

Алекс: За пръв път в живота си съм фен на дивана в хола. Аз винаги съм харесвал спалнята и това е било мястото, където се чувствам най-добре вкъщи. Може би, защото този диван е много удобен, но едва ли е това причината. Сядаме с Лео, придърпваме си от библиотеката книги, имаме си любими за дизайн, а той седи с мен да ги разглеждаме и да си разказваме какво е описано в тях. Видях този диван случайно, търсехме малко по-азиатско усещане в апартамента. Той ми се стори сякаш е конструиран от речни камъни, изглаждани с годините от водата, а това дава усещане за мекота. Поръчахме дамаската от букле специално, за да допълни това усещане. Другото много удобно нещо е масата, облечена в кожа, там мога да си слагам краката. (Смее се.)

Какво друго ви е любимо в апартамента?

Гери: Осветителните тела, те са на италианска фабрика, която много харесвам – Catellani & Smith. На снимка не може да се види колко е специал- но осветлението. Вечер трапезарията изглежда вълшебно с тези сенки, които лампата прави във формата на облаци, на тъмно те са много по-контрастни. Лампите имат кодово име „Фереро Роше“. Така ги нарече човекът, който ни направи автоматизацията в дома. И сега, ако искаш да ги запалиш, казваш: „Включи Фереро Роше“.

„Алекса“ ли общува с тях?

Алекс: Не сме с „Алекса“, а с Гугъл.

Покажи ми.

Алекс: Okay, Google, play some music…

Само на английски ли го управляваш?

Да, тук го направих, за да тествам системата. Ето например гласово може да се управляват външните щори, пердетата, осветлението, музиката, телевизора. В следващ проект ще опитам да включа фурната, хладилника, кафемашината. Гласово и през телефона може да се управлява домът. Харесва ми възможността за т.нар. „сценарни ключове“, при които с едно натискане може да се дръпнат пердетата и да се направи кафе например.

Това удобство ли е, или затруднение?

Алекс: О, удобно е, например, ако ми светят „луните“ (осветлението от тавана) в очите, докато гледам телевизия, не ми се налага да ставам от дивана.

Гери: Дори Лео си пуска детски песнички.

Алекс: Чакаме новата версия на Гугъл, която ще готви.

Гери: Тази функция ще я ползвам най-често. (Смее се).

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР