Пак ли, както преди, Алекс не те допусна, докато не завърши обекта?

Гери: Да. Ние известно време живяхме в друг апартамент и Алекс идваше, взимаше Лео, водеше го в апартамента, а детето се връщаше и се усмихваше. Показваше, че има лампи навсякъде. Хареса му и тапетът в неговата стая. Връщаше се доволен. Само той беше допуснат предварително.

Алекс, защо не допускаш Гери да види какво правиш?

Алекс: Е, всеки си има своята работа. Но аз й поднесох друга изненада. Денят, в който я доведох да види апартамента, тя трябваше да готви в „Черешката на тортата“.

Гери: Беше трудно, защото не бях влизала тук преди това. Това, което остана скрито от хората е, че посрещнах гостите само на готов хол и кухня. Липсваха обичайните ми неща от ежедневието. Беше динамично запомнящо се нанасяне.

И ти дойде да готвиш и да посрещаш хора пред камера, без дотогава да си виждала мястото?

Гери: Да, с помощта на Алекс, защото нямах идея кое къде е. Снимахме и излязох.

Как издържа на такъв стрес тест?

Е, камерите не уловиха кашоните в съседните недовършени стаи. Но така се получи и при първия ни апартамент. Хората обикновено си правят в началото спалните, за да има къде да си легнат, ние правим обратното – започваме с холната и кухненската част. Но, седмица по-късно след участието ми в Черешката на тортата, се преместихме окончателно тук.