Мръсни танци

Нова книга с тъмни тайни на най-известното модно издание, в което се толерират болезнената амбиция, интригите и роднинските връзки с известни хора

Краси Генова 07 August 2021

Снимка: getty images, личен архив

В 128-годишната история на най-влиятелното модно списание дяволът, който носи „Прада“, не е само настоящият главен редактор на американския „Вог“ – Ана Уинтур. Демонизирането й е част от корпоративната и медийна игра, която от столетие разиграват издателите на списанието – „Конде Наст“.

Това става ясно от книгата на Нина-София Миралес „Блестящо: историята на Вог отвътре“, която разбуни духовете, изваждайки на бял свят стари и нови истории от кухнята на изданието, в което винаги е имало повече или по-малко огласени скандали, бурни разправии и уж дипломатични ходове за справяне с кризисните ситуации. В последните пет години на книжния пазар се появиха няколко интересни и дори скандални четива, свързани с историята на модната библия, която започва живота си през 1892 г. като седмично списание за култура и светски живот в Ню Йорк.

Американският медиен магнат Конде Монтроуз Наст го купува от създателя му, американския издател Артър Търнър, през 1909-а и от тогава до сега „Вог“ е еталон, канон и основен медиен играч в империята (в портфолиото на издателството са още Vanity Fair, New Yorker, GQ, Glamour, AD, Wired и Bon Appetit). Подобно на патриарха на медийната група Конде Наст, за когото рекламните постъпления и продажбите на изданията са били винаги от първостепенно значение, и настоящите управители на империята начело с Джонатан Нюхаус споделят тази треска за злато.

До голяма степен тя е в дъното на всички скандали с щампата „Вог“, които рано или късно изплуват на повърхността – било с лични изповеди в медиите или с откровено хвърлена ръкавица в лицето на издателството като автобиографични книги, в които не е спестено нищо от мръсните тайни. Истината е, че престижното модно издание напомня на ВИП клуб, в който се влиза трудно и с много изпитания, а често се излиза с изненадваща заповед за освобождаване, придружена с парична сума, която би трябвало да запуши устата на потърпевшия. Тази формула се е превърнала в нещо като запазен знак на издателството и е вгорчила живота на няколко важни за историята на списанието и международните му издания фигури.

Всички са дамгосани с болезнената марка „бивши вогъри“ и почти всички си разчистиха сметките с издателството майка… или мащеха. Единствената, която избра да запази достойно мълчание, поне според нейните разбирания (китайците имат израз за важността да запазиш мълчание, за да не „загубиш лицето си“), е вече бившата главна редакторка на китайското издание на „Вог“ Анжелика Чънг. Почти изритана от централата на списанието без предупреждение или ясен знак за причината, известна с работохолизма си и винаги оригиналните и мислени в детайл събития, журналистката изстрада арогантното поведение на работодателите си, които обикновено си изтриват ръцете, като изпращат на бойното поле именно дявола, който носи „Прада“ – Ана Уинтур.

Преди повече от две години с добавянето на титлата „наблюдаващ редактор на международните издания“ една от най-дългогодишните главни редакторки в историята на модното списание бе повишена с картбланш да размества пешки и да обезглавява кралици. Това й дава право да се намесва не само в съдържанието на изданията, но и да предлага промени, нови назначения и, разбира се, уволнения. Първа в черния списък на Ана Уинтур и „Конде Наст“ се оказа бившата главна редакторка на британското издание на „Вог“ Александра Шулман, която също научава за злощастната си съдба няколко дни преди да бъде освободена.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР