От края на юли до септември водите на Атанасовското езеро се оцветяват в нюанси на червеното и кафявото. От птичи поглед те приличат на пъстро одеяло, съшито от различни по големина парчета плат. Обяснението за красивия природен декор е в цъфтежа на водораслите. Или в прищявка на Създателя – всеки може да избере отговор по свой вкус

По-рано през годината езерото се оцветява в нежнорозово заради ятата фламинго, които се отбиват тук. Забелязани за първи път преди петнайсетина години, красивите пернати тази година – за радост на фотографите и любителите на птици – са наброявали 1200 екземпляра. Отделни птици остават и до лятото. Най-вероятно те са разклонения на популации в Гърция и Турция, открили в Атанасовското езеро приятни плитки води, пълни с вкусни ларви, миди и планктон.

Атанасовското е едно от трите бургаски езера наред с Вая и Мандренското. То е доста солено и затова през 1906 година започнали да добиват сол в него. Правят го и до днес. Нещо повече. Тук се добива в ограничени количества и най-скъпата и качествена сол – fleur de sel, Цветето на солта. Фините кристали с деликатен вкус и възбуждащ мирис на море се образуват подобно на тънка корица на повърхността на солните басейни. Леки като перца, те се събират на ръка основно през юни. Цветето на солта, или както свойски го наричат соларите – „фльорът“, е истински деликатес с цял букет полезни елементи и най-важното – съдържа естествен йод.

То е абсолютно натурално, непреработено, нехимизирано. Неслучайно в Древния Рим му приписвали специални лечебни свойства. С него подправят от салати и основни ястия до десерти. Реколтите в отделните години се различават. Досущ като при вината и тук говорим за тероар.

Във Франция fleur de sel се почита като национално богатство и се продава на съответната цена, а соларите по бретонското крайбрежие понякога водят истински войни за него. Но дори обикновената сол в Атанасовското езеро е достатъчно необикновена, през 30-те години на миналия век тя се прочува като най-чистата в света. А бургазлии и днес се кълнат, че няма по-добра от нея за домашното консервиране на зеленчуци.

Атанасовското е най-северното от бургаските езера и до него се стига лесно с колело по изключително живописната велоалея, която започва от Морската градина на Бургас. Освен сол то е така добро да дава още лечебна луга и кал. Басейните с кал и луга в южната му част с право могат да претендират за най-големия спа център в България. Велоалеята минава покрай посетителски център, в който е разказана историята на солодобива и на рядко срещаното добросъседство, при което хорската дейност не вреди, а подпомага природата.

Атанасовското езеро има и още поне една прекрасна черта в характера си – то е най-богатото на птици място в България. Тук се срещат 333 от над 420-те вида птици, живеещи или преминаващи през страната ни.

Обаче ако ще си говорим за наблюдение на птици, по-добре е да отскочим до лагуната Пода – защитена местност от Мандренското езеро със специално изградена наблюдателна станция. Ще откриете табелите към нея по шосето малко след Бургас, ако пътувате на юг покрай морето. Пода се стопанисва от Българското дружество за защита на птиците, така че с всеки закупен билет или сувенир (има една страхотна серия значки, красиви като брошки, изобразяващи птици) посетителите помагат за поддръжката му. Не пропускайте беседата, водена от орнитолог.
Един-единствен квадратен километър, колкото е територията на Пода, приютява сред тръстиките си 290 вида птици.