Здрава Каменова - терапия за душата

Признавам, разговорът със Здрава Каменова има терапевтичен ефект. Тя е от хората, чиято енергия и добрина действат като силна и здрава прегръдка, вдъхваща увереност, че всичко е възможно. Че някой там горе обича именно теб и прави всичко възможно да раздуха облаците и да покани слънцето на твоята улица.

Краси Генова 23 June 2021

 

Пълно ли е сърцето ти? Налагало ли се е да правиш компромиси в името на любовта или на работата си?

Правила съм компромиси със свободното си време. Изтощавала съм батериите си докрай, работейки няколко неща едновременно, за да оцеляваме. Но и за да не загърбвам проектите си, които невинаги са комерсиални. Обожавам да разсмивам хората, да ги накарам да излязат от театъра малко по-леки, в същото време дължим на публиката и на театъра да ровим и в болезнени теми. Така се родиха представленията „Дом за овце и сънища“ с режисьор Гергана Димитрова (представление за бежанците от Беломорска Тракия) и „Назови ме с моето име“ на режисьора Благой Бойчев (представление за възродителния процес). Но, като се замисля, точно затова ми е пълно сърцето, защото не се пестя. То закога да се пестим и за какво!?

Как пишеш?

Писането е като цигарите – някак имаш нужда да спреш за малко, да поемеш въздух и да погледнеш през дима, за да го подредиш тоя хаос. Пиша навсякъде, по всяко време, за няколко минути, за час, рядко пиша с дни. Точно като цигарите, не че някога съм пушила. В миговете, когато успея да формулирам това, което виждам, което ме плаши, вълнува, радва, някак си усещам сърцето по-голямо.  

Съществува мит, че хората, които разсмиват другите, нямат право на омърлушване, на тъга и разочарование. Как се справяш с миговете, в които усмивката ти изчезва?

Тогава ме разсмиват децата и приятелите. Аз приятелите май по това си ги избирам, по чувството за хумор. Яна Огнянова веднага започва да ме имитира по безумно смешен начин. Богдана Трифонова ми прави кексче и ме кани на гости. Гергана Димитрова ми намира работа, че да се разсея.

На фона на странните драми в социалните мрежи, защо ни е толкова трудно да приемем постиженията на другия, че и да му се зарадваме?

Защо ли? Защото все ни е било трудно – исторически, политически обусловено е някак. Когато играем в чужбина, виждаме едни лица в публиката, които са спокойни и не се притесняват да гледат нещо, което може и да не разберат, да е сложно за смилане. Докато у нас хората са угрижени, искат на всяка цена да им е хубаво, да не бъдат подведени, да не изгубят време. Разбирам ги и наистина подхождам с отговорност към това. Елате да ни гледате, обещаваме да ви е хубаво, усмихнато, топло и смислено. А относно завистта, то пак май оттам идва – когато си срещал толкова ограничения, несправедливости, спирачки, някак нямаш сърце да се радваш за другия. Особено когато нямаш надежда, че и на теб може да се случи. Но спокойно, разсейват се облаците, идва едно широко скроено и прекрасно поколение.  

Ако си в бурно открито море, кой е твоят север, по който да се ориентираш?

Децата, мъжът, когото обичам и всичките, ако може да са качени на една сцена, към която плуват и приятелите ми, майка ми, баща ми и техните половинки. Щото и на остров да сме, пак ще е добре – нещо да репетираме и да се смеем, да се опитваме да го издаяним това живеене. И майка ми да е там, за да готви вкусно, а баща ми да прави фокуси на децата.

Какво виждаш, когато си затвориш очите?

Децата си, пораснали. И мъртвите си баби. Бъдещето и миналото. Като отворя очи, виждам всичко останало, което е сега.

Ако има само една жена на света, в която да се припознаваш, коя е?

Ани Ленъкс, но е родена в циганската махала, работила е като актриса в държавен театър, осиновила е дете, спасила е няколко кучета, бори се с килограмите си, а в момента работи като радиоводеща, учителка по немски и стендъп комик. Освен това танцува хип-хоп и лети с парапланер, ако й остане време.

Думите, които си повтаряш като мантра, когато те е страх, когато се вълнуваш и когато чакаш знак, че това е твоето нещо, твоят човек, твоята възможност?

И това ще мине. Има смисъл.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР