Не бяхте поканена на погребението му. Осезаема ли беше и приживе дистанцията с неговия т.нар. друг живот – семейството и близките му?

Нормално е в живота си всеки да има различни връзки. Той беше изключителен баща, обожаващ децата си Калина и Боян. Отнасяше се уважително към майките им. Скръбта ми по Милен си е моя. Както и любовта. Никого не съм искала да измествам. Това би било пагубно за нашата любов. Отнасям се с уважение към близките му и изпитвам нежност към децата му, които познавам. Не съм си мислила, че съм част от нечие семейство. Стигам дотам, докъдето съм допусната. Милен ме допусна до себе си. Достатъчно.

Поддържате ли контакти с роднините му?

Познавам Калина, дъщеря му. Общувам с приятели и познати на Милен. С някои се запознах след смъртта му. Те ме потърсиха. И се радвам, защото научавам толкова много нови неща за него. Добрите хора живеят чрез спомените на другите.

Колко близо ви допусна той?

Моето усещане е, че между нас имаше пълно доверие и любов. Той сподели с мен живота си, без да го моля за това. Връзката ни имаше своя естествена логика. И лекота. Особено в последните месеци.

На екран изглеждаше обран в емоциите си, но силно социално ангажиран. Какъв беше извън кадър?

Това, което го прави неповторим, е честността и категоричността. Не познавам друг с неговото чувство за справедливост и достойнство.

Какво е сърцето на влюбената жена?

Разбито е… сърцето на всяка влюбена жена.

Дори и без хепиенд, кои са незабравимите ви моменти на щастие?

За мен е в споделеността. Ние споделяхме голяма част от живота си, разбира се, запаз-
вайки независимостта си, наследството си от предишните ни животи – деца, приятели, близки. С Милен не бяхме егоисти. Любовта ни е свобода и поредица от избори. В книгата съм разказала подробно за общия ни живот, за трудностите и съмненията, за сблъсъците на характерите ни, за нежността, която си давахме.

С кои спомени лекувате раните в сърцето си?

Нашите моменти – у дома на дивана, пътуванията, разходките на Витоша. Погледи, думи, докосвания – между нас имаше хармония. Необяснимо е.

Кой момент от съвместните 379 дни ви дава сила да продължите?

Сутрешната целувка. И неговото: „Бебче, как спа?“

Има ли нещо, което съжалявате, че не успяхте да му кажете?

Когато раздялата е внезапна, имаш чувството, че почти нищо не сте успели да си кажете. Болката остава, но съм благодарна за всеки миг от тази любов. А думите нямат никакво значение, когато обичаш и си обичан.

Какво събудихте вие в този мъж, който ще си остане завинаги пример за истински журналист и рицар на истината в счупеното огледало на журналистиката днес?

Не знам. Никога не съм се замисляла защо той ме избра. Не съм го питала, не сме говорили. Има неща отвъд думите.

Като нумеролог успяхте ли да разчетете знаците на съдбата и да усетите края му?

За това какво казват числата за Милен, съм написала достатъчно ясно в книгата. Има неща, които са предопределени. В случая с Милен има важни дадености, свързани с имената му. Говорили сме с него по темата и съм го описала. Но в живота много неща са личен избор, съдба. Човек решава приживе. И Бог!