Със сигурност ги познавате! Двойката симпатични купидони, загледани в Девата и Младенеца, от картината „Сикстинската мадона“ на Рафаело. Вече 508-годишни, те са все така свежи и невинни в своето замислено съзерцание. Добавени от Рафаело на финала, те са сякаш човешко намигване към божествената сцена над тях. Земната им чувствителност, въплътена в елегантен ренесансов образ, е актуална и днес.
Векове наред картината е смятана за едно от най-добрите произведения на зрелия Ренесанс. От Гьоте до кралица Виктория – всички са възхитени от нея. Платното с размери 2,65 х 1,96 метра е поръчано от папа Юлий II през 1512 г.
за олтара на църквата „Св. Сикст“ в Пиаченца.
Картината, която остава слабо известна чак до средата на 18. век, е купена след дълги преговори от Август III, курфюрст на Саксония. Владетелят плаща нечувана за времето сума и получава разрешение от самия папа Бенедикт XIV да я отнесе в саксонската столица Дрезден.
На 1 март 1754 г., след шест седмици път през Алпите, Сикстинската мадона пристига в Дрезден. В Германия я наричат „върховна сред картините в света“, а Август III, говори се, премества трона си, за да я изложи по-добре.
В края на Втората световна война, в нощта срещу 14 февруари 1945 г., Дрезден е бомбардиран и почти напълно разрушен, загиват около 30 000 жители на града. „Сикстинската мадона“ оцелява, скрита в тунел на каменоломна близо до града заедно с други произведения на изкуството от дрезденската галерия.
През май 1945 г. група съветски войници откриват картините и Мадоната е отнесена в Москва, където попада в Пушкинския музей. След смъртта на Сталин през 1953 г. платното е върнато на Дрезденския музей, където е и днес.
В картината зелени завеси се отдръпват, за да оформят нереално пространство, в което Дева Мария държи бебето Исус върху мистичен облачен фон с едва различими лица на многобройни херувими. Св. Сикст е коленичил вляво, сочейки пътя на Девата и Исус, а отдясно е св. Варвара. Зад нея наднича кула, почти скрита зад завесата – символ на мъченическата ѝ смърт. Девата, чиста и грациозна, сякаш изплува от облаците, а полата и воалът ѝ се развяват от вятъра.
По ирония, макар и днес платното да впечатлява с великолепните фигури на светците, истинските „звезди“ в него са двойката купидони. Толкова са известни, че надничат отвсякъде – от коледни играчки до опаковки на презервативи. В наше време те имат самостоятелен живот и дотолкова са се еманципирали от картината, че малцина въобще ги свързват с шедьовъра на Рафаело. Подобно на Мона Лиза купидоните са се превърнали в звезди на попкултурата. Рафаело щеше да е доволен.
Кристина Тужарова води лекции „История на изкуството за любители“ и курсове по рисуване, съчетани с история на изкуството, за деца и възрастни – присъствено и онлайн. Вижте на www.artforamateurs.com или на страницата на „История на изкуството за любители“ във Фейсбук.