Как нарисува Венелин, на хартия?
Е: Виртуално. Четях романи. За приспиване баба ми пускаше Моцарт, палеше свещи, четеше ми книги. А моите любими книги като малка бяха романите на сестрите Бронте. Чела съм ги по пет-шест пъти. Откривах себе си в тази викторианска епоха, този дълбок романтизъм и това непрекъснато желание за бягство. Дори се припознавам в портретите на жените от това време. Те са с бледи восъчни лица, черни прибрани коси, черни очи. Убедена съм, че съм живяла някъде там, но съм приключила с мистификациите. Отдавна ми е по-интересно да съм в реалността. Но си го представях така - рицар, войник, спартанец, да е дълбок. В него има изключителна дълбочина. Важно ми беше да има и чувство за хумор. И нос! Като видя нос като неговия! Той е като от Хабсбургите. Виж какъв профил има.

Как се срещнахте?
Е: По-точно – къде. В театъра, разбира се. Правихме „Островът на съкровищата“.
В: И ето какво намерих сред съкровищата. Видяхме се на сцената. Направих две-три смешки.
Е: Аз се разсмях.
В: И това беше! Цялото ухажване.
Е: Всичко се случи много бързо и естествено. Венко пътуваше и ми пишеше дълги поетични съобщения ала Байрон. Бях отслабнала 6 килограма от любов.
В: Ти пък се премери преди и след.
Е: Ха-ха-ха. Не, по дрехите разбрах. За една година заживяхме заедно, оказах се бременна, намерихме апартамента, заработихме като тандем в театъра, реорганизирахме си живота. И двамата имахме по един син от предишни връзки. Неговият се казва Ведан, моят – Филип. Родени са в един месец, в една година, с разлика седемнайсет дни.

Доста голяма динамика.
В: Не че толкова обръщам внимание на съвпадения, но е екзотично, че майка ми е родена в село Дивотино в подножието на Люлин планина, където прекарвах всяко лято, а сега апартаментът ни е на ул. „Люлин планина“. Оказа се на колеги, за които от години бях чувал, че подготвят кандидат-студенти за специалност „Сценография“. Когато го гледахме за първи път, по стените имаше отпечатъци от стативи. Не се поколебахме, че това ни е мястото. Беше си ателие. Когато го купихме, направихме доста реформи.
Е: Къщата е от 1943 г. Много стабилна. По време на бомбардировките ударила бомба на улицата отсреща. Гръмнал един стълб, прескочил къщата и паднал в двора, а по нея няма и пукнатина. Това, което виждаш, не е правено с много пари, събрахме оттук-оттам неща и успяхме да си го построим малко по-различно. Зад вратата на спалнята има кахлена печка. Самата спалня е правена от Венко.  

Масата ви в кабинета е много интересна.
В: Кутия от стар телевизор „Опера“ – тя ни е подарък като новодомци.
Женени ли сте?
Е: Да. Получих романтично предложение от Венко. През 2018 г. на Коледа намерих плик под елхата с бележка: „Любима Елица, избери си дата през 2019 г. за сватба“. Беше жестоко! И аз заявих на всички, че понеже това е моят подарък, ще го направя както си искам. Исках да е скромно, без фойерверки. Получи се приятно тържество с кумовете ни Стоян Радев и Теди Попова, които режисираха и хореографираха с тяхната дъщеря един музикален поздрав с укулеле.

Имаше ли булчинска рокля?
Е: Не. Много ми тежи да мисля какво да облека.
В: Обущарят ходи бос.
Е: Да! Вечерта преди сватбата Венко ме пита: Какво ще си облечем утре, Елица? Отговарям – ще ходим с дън-ки. И той казва – добре, ти облече света, а нас не можеш. Хвана ме за ръка в осем вечерта. В осем работеха единствено моловете и се „костюмирахме“. За него взехме риза на точки и панталон Sisley – един много приятен, ретро, с басти. На Венко много му отива леко ретро. Аз си бях купила бяла риза от разпродажба. И най-скъпа беше полата ми от GStar. Сложих сабо. През лятото, когато се събрахме всички в Ясна поляна, без да го планираме специално, купихме торта, грабнах една бяла покривка, вързах си я на главата с канап като було. Ха-ха-ха. Имахме торта. И в смях и танци отпразнувахме.