Пием кафе точно в тази кухня. На гости сме на Елица Георгиева и Венелин Шурелов. Двамата имат Аскеери и Икари за работата си, един от Икарите им е за сценография и костюмография на пиесата „Канкун“ във Варненския театър. Партнирали са си в много спектакли, сред които „Островът на съкровищата“, „Грозният“, „Опит за летене“, „Бившата мис на малкия град“, „Корабът нощ“, „Палачи“ и в много авторски пърформанси. Тяхна е и експозицията “Homo Volans” в Авиомузей-Бургас. Елица прави костюмите в „Танцът Делхи“ и цялостното визуално решение в „Плач на ангел“, който можете да гледате в Народния театър сега. Венелин е автор на артинсталацията „Abecedarium Bulgaricum” с интерактивни пеещи букви от кирилицата в сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел по повод българското председателство, съосновател на програмата „Дигитални изкуства“ в НХА, сред основателите и куратор на Международния фестивал за дигитално изкуство DA Fest, на арттрупа „Виа Понтика“. Той вдъхна живот и на артинсталацията „Един човек“ на мястото на мавзолея в София.

Домът им се намира в красива стара триетажна къща в центъра на столицата. Клоните на дърветата рисуват сенки върху сивите щори на хола и спалнята. С напредването на деня сенките оживяват и живописно се протягат по пода. Стените също са сиви. Има интересни предмети. Плетена глава на конче върху пръчка за яздене от сценографа Юлиан Табаков, стар микроскоп от Бургаската болница, антикварна каска от австроунгарската империя, волтометър от приятел на Елица и Венелин - химик, глава на манекен от шивашко ателие във Варна, мостове за контрабас и виолончело, макет на скелет на птица, часовник от руска подводница.

Обичаме да ходим по антиквариати, по работа и за удоволствие – обяснява Елица. Опитваме да се въздържаме – допълва Венелин – и да търсим неща по предназначение за проекти, но понякога се случва да вземем някой любопитен обект, малко като заготовка. Да си чака момента. Сценографската работа непрекъснато ни изправя пред невероятни предизвикателства. Предметният свят в някои от представленията е много специфичен и ние непрекъснато изнасяме от вкъщи.

Защо избрахте стените на дома ви да са сиви?
В: Защото сме мрачни животни.
Е: В този цвят има много дълбочина. Мен ярките цветове ме депресират. Не бих могла да живея в къща с оранжеви, зелени или червени стени. Виж колко красиво изпъкват дограмите на прозорците и вратите, как хубаво се вижда светлото дърво.
В: Най-голямата офанзива беше за тях. Както виждаш, запазих рамките на старите прозорци и в тях вградихме новата дограма. За три дни махнах боята, да видим чудесната дървения и да се лакира. Междувременно работех с електрожен и флекс по инсталацията Man ex Machina в средата на кухнята тук.

А ти, Елица?
Е: Бях бременна и в „изолация“ при майка ми в Русе. А Венко го беше обърнал тук на ателие с електрожена. Един ден ми се обажда: взех да махам замазката и знаеш ли какъв хубав таван се показа. Да го грундирам ли и да си остане така на петна.

Да, таванът е на петна. Красиво е. Значи Венелин е правил и ремонт, и инсталация? Кога започна интересът ти към правенето на инсталации?
В: Като малък, естествено. Роден съм в Бургас, но първите седем години съм отрасъл в Ясна поляна. Първите инсталации, които видях в живота ми, бяха на прабаба ми. Тя правеше капанчета за врабчета, синигерчета и всякакви дребни пернати, които се мотаеха в двора. Закрепваше две турски керемиди с топки от кал и слама, слагаше помежду им орехче, което завързваше с конец, така че да не са затворени плътно. Посипваше зрънца пред тях и отвътре. И държейки конеца, се прибираше в стаята си да дебне. Когато птичето влезе между керемидите, дръпваше конеца с много бързи движения и те хлопваха.

Защо ги ловеше?
Е: Да ги хапва сигурно.
В: Да. Така беше на двора на село. Баба ми палеше малък огън и с машата въртеше наловените пиленца във въглените, а после ние ги хрупкахме като чипс. Всичко се изяждаше. Събираш охлюви. Хвърляш ги вътре, после картофи.
В един момент открих, че е много интересно да гориш найлони. Има цвят, пускат синкави неща, гори много по-ярко. Веднъж метнах един, докато гореше, духна вятър, горещият найлон литна право към лицето ми и се залепи.

И?

В: Нямаше последици. В Ясна поляна водех много див и пълен с приключения горски живот. Имах куче на име Странджа и обикаляхме селото, гората. Цялата среда около мен беше изграждаща, творческа. Баща ми беше изключително сръчен човек. Беше направил почти цялата къща с двете си ръце. Родителите ми бяха учители и получаваха ниски заплати. Вечно имаше недостиг. Не съм страдал. Разполагахме с достатъчно неща. Напълно естествено беше да изработваш и с ръцете си. Ние нямахме играчки. Аз никога не съм имал пластмасова играчка. Играех с камъни, пръчки, дървета, кокали, черепи, жълъди, шикалки – с всичко в гората... И може би това учи да виждаш потенциала в нещата. Развиваш наблюдателност, ставаш откривател. После учих дърворезба в Трявна. И казармата ми беше интересна, прекарах я в кулата на Военноморското училище в Созопол, като сигналчик-наблюдател. Семафори, морски кодове, морз, точки и тирета от светлина.

Не си спирал с инсталациите?

В: Да, тези бяха светлинни. Имаше забавни моменти, защото дори в отпуск колегите войници спираха вечер колите си на паркинга на пристанището и си разменяха светлинни сигнали с дежурните. Такъв беше чатът тогава.
Е: Аз междувременно съм играела на „Седморката на Блейк“ в Русе. Прадядо ми по линия на майка ми е бил свещеник и е служел в църквата „Свети Георги“ в София. Интересно е, че сега живеем близо до нея. Бил с доста съвременно мислене и говорел в проповедите си за сексуалното образование и войната във Виетнам. Друго съвпадение в живота ми е, че баща ми е от Бургас и аз се омъжих за бургазлия. Баща ми беше хореограф (Стоян Георгиев) и отраснах в интересна среда. У нас беше пълно с артисти – Слави Шкаров, Стоян Камбарев и много други и безкрайни купони. И макар да съм бохемски възпитавана, станах точно обратното – по-интровертна, по-затворена, по-търсеща...
В: Мен.
Е: Това е истина. Бях си те въобразила.

Гледай ти!

Е: Да, и той ми се получи. Исках да е много талантлив, защото нямаше да понеса, ако не е. Да е учен, изследовател и приключенец.
В: Май си си пожелала Индиана Джоунс.
Е: Да, и ето те.