Против абортите, или pro-life

Пренаталните тестове не са напълно надеждни и могат да доведат до вземането на грешни решения, твърдят противниците на аборта.

Абортът е форма на евгеника, приложна дисциплина в генетиката, пропагандирана особено в нацистка Германия (сред почитателите на евгениката е и Тесла). Първите страни, които легализират абортите, са Съветска Русия – още през 1920 година, и Германия на Хитлер. Във Великобритания са легализирани чак през 1967 г., а в Америка – през 1978 г. (Но това не означава, че жените не са го правели нелегално.)

Правото на аборт, което е вид убийство на невинен индивид – със или без увреждане, противоречи на правото на живот, което всеки има още със зачатието.

А Стивън Хокинг с неговото донякъде генетично обусловено заболяване амиотрофична латерална склероза, с неговия блестящ ум и мъчение вместо тяло?

Ами правата на бащата – плодът носи и неговото ДНК?

Има други опции, а не аборт. Много хора искат да осиновяват (у нас обаче опитът показва, че дете с увреждания трудно намира осиновители).

За близо 60 години легализирани аборти в България (от 1956 г.) е извършен „геноцид“ – страната ни е останала с 6 милиона души по-малко.

Около 65% от абортиралите българки страдат от посттравматично разстройство, наричано и постабортен синдром.

Според противниците му абортът увеличава риска от невъзможност за бъдещо забременяване.

За абортите, или pro-choice

Забраната ще засили тенденцията към незаконни аборти, които носят риск от трайно увреждане на жената и дори смърт.

Достойнството на майките, принудени да раждат деца с увреждания, които никога няма да водят независим живот, трябва да се зачита.

А какво правим със случаите на изнасилване или кръвосмешение?

Още от древността правилото е – в случай на опасност при бременност и раждане се спасява майката, не детето.

В Хипократовата клетва се казва: „На никоя жена няма да дам песар да пометне“. Песар е напоена вълна, поставяна във влагалището, за да предизвика аборт, но често е причинявала смъртоносни инфекции. В Древна Гърция обаче са приемали даването на отвари за помятане през устата.

В редица държавни законодателства се приема, че зародишите също имат права и трябва да бъдат смятани за неприкосновени индивиди, но след прага на жизнеспособност, т.е. след 22-рата или 24-ата седмица, когато плодът може да оцелее извън утробата (станало възможно с развитието на медицината).

През 2008 г. Американската психологическа асоциация потвърждава по-ранно свое проучване, според което стресът от аборта е еквивалентен на стреса в нормалния живот, а психичните затруднения след аборт са редки.