Любов на име Вера
Списание EVA с пръст в спусъка на съдбата, която върна Вера Йорданова в България и я качи на малкия екран
Краси Генова 07 March 2021
Неслучайно, когато си мисля за Вера, в главата ми се върти, че тя можеше да се казва и Любов, и Надежда. Сякаш във всеки период от живота си изпълнява „ролята“ на една от трите сестри, прославяни от християнството. След шеметните три години, прекарани като госпожа Руиз – време, в което се радва на безметежното щастие да гушка своя малък Кийран, открива, че любовта вече не живее тук, както се пее в една култова песен. С мъжа си се разделят като приятели, но признава, че за да направят прехода от семейство към само мама и Кийран, двамата с Федерико посещават семеен терапевт в САЩ – защото искат да останат приятели в името на спомена, на добрите години преди това и на детето си. Вера е много доволна от резултата. „С Федерико имаме най-ценното на този свят, нашия Кийран, който расте между две култури – българската и латиноамериканската!“.
От няколко месеца малкото момченце с буйни къдрици и очи на римско божество опознава България, или по-скоро – майсторските заложби на баба Лидия да му бъде достоен партньор в игрите. Снимачният график на Вера за сериала „Белези“, в който вае сложен и противоречив образ на красива и властна жена, позволява само ден почивка през работната седмица (която включва и уикендите). За Кийран е планирана частна детска градина с преподаване на английски език, но заради пандемията не може да я посещава. На помощ се притичва Лидия, за която гостуването на дъщерята и внука е като сбъднато коледно желание поне за няколко години напред.
Фамилната къща на семейство Йорданови в пазарджишкото село Капитан Димитриево е като излязла от приказките. Нетрадиционният за България интериорен дизайн е дело изцяло на майката на Вера. В него се усеща дори вдъхновение от прочутия телевизионен сериал „Династията“. Носталгична хрумка от годините, прекарани в Хелзинки, е сауната на първия етаж. Преплитането на международни вдъхновения се вижда и в най-оживеното място в дома – кухнята, където Вера и Лидия са не просто царици, а императрици.
Готви се много и дяволски вкусно и за това може да гарантира всеки, който е попадал на масата на семейство Йорданови. През 2019-а и списание EVA се озова в майската градина от рози на Лидия и не спря да благославя дарбата на Вера да приготвя вкуснотии, които екипът ни опита дружно. Тогава за първи път пред камерата на Виктор Попов застана тригодишният Кийран, наследил дарбата на майка си да не се притеснява от обективи. Историята за вкусна храна, много любов и красив живот, в чийто център бе Вера, попада в ръцете на изпълнителния продуцент на сериала „Белези“ Габриел Георгиев, който я вижда и припознава в нея своята героиня. Обаждат й се и заедно с кастинг режисьора Нина Боянова правят няколко срещи, за да усетят натюрела на Вера. „Онлайн срещата стана, след като проведохме дистанционен кастинг с два монолога, а след това още един онлайн кастинг с режисьора на пилотния епизод Драго Шолев“, припомня си тя.
Последвалото е вече история – предлагат ролята на Вера, тя приема и от няколко месеца е част от екип, към който изпитва респект и възхита. „Наскоро към снимачния процес се присъедини и актрисата Ирен Кривошиева, която е просто невероятна. Много се радвам, че попаднах в такъв екип, в който е и Валентин Ганев, звездата от филма „Котка в стената“ Ирина Атанасова и много други. Работим ударно и се надявам зрителите да се радват на резултата“, коментира Вера. Заради договора си с продукцията не разкрива много от сюжетните нишки в сагата, но обещава динамични и напрегнати сцени с много и неочаквани обрати. Когато пристига в София в първата седмица на ноември, се адаптира трудно към различния часови пояс – дълги безсънни нощи и преумора, които тушира с работа по ролята в сериала, предварително четене на някои от сцените. За Деня на благодарността, 25 ноември, от Ню Джърси пристигат Федерико и Кийран. Двамата се отправят към семейната къща, а връзката с Вера остава само телефонна. „Понякога не виждам сина си с дни и това е най-трудното за мен в този период от живота ми. Онзи ден ми разказваше колко му липсвам и колко обича да сме заедно. Майка ми, която през по-голямата част от времето влиза в ролята на паяци, дракони и всякакви други любими на Кийран чудовища, ме замества достойно и съм й много благодарна за това!“