Йордан Радичков нарича януари „най-българският от всички месеци“. Самият той ни напусна на днешната дата – 21 януари. И именно през този така български месец ви припомняме цитати и откъси от едни от емблематичните му произведения.

Да си припомним гениалното перо на разказвача от северозапада, който казваше: “Когато бях млад, обувките ми бяха кърпени, но сърцето ми беше цяло. Сега обувките ми са нови, но сърцето ми е кърпено.”

„ВЕЛИКО. По телевизията един доктор говори за грипа, всичко знае за грипа, откъде иде, как се размножава и прочие, само не знае как се лекува. Същият тоя доктор разправяше по телевизията, че най-много се прифаща, кога човек общува. (Киха.)

СУСО. Като общуваш, кихай сега!

ВЕЛИКО. Добре, ама аз не съм общувал. Ни съм общувал, ни нищо, а трети ден се съсипвам от кихане и каквото лекарство да вземам, не помага. Едно време това не го е имало.

АНГЕЛ. Едно време болестите били по-свирепи. Че чума, че холера, че сипаница!

ВЕЛИКО. Опекунинът на баща ми умря на сто и четири години, от него съм слушал как чумата ги прогонила по горите. Ама цели села се вдигат и отиват по горите, да се крият от нея, опекунинът на баща ми, и той се вдига да се крие в Керкезката гора. Добре, но чумата, като не намира никого в селото, тръгва и тя през Керкезката гора и почва да вика: Иване, ей, Иване, не се крий, обади се, щото те виждам! Ако Иван повярва или се изплаши, излиза иззад дървото, дето се крие, и чумата веднага го тръшва, казваше опекунинът на баща ми. Кой бил по гявол и си трае зад дървото, оцелял, който бил по-глупав, чумата го помита. Сега грипът не те вика, ами влиза направо в къщата ти, без да го забележиш, като айдук се вмъква. Човекът се изгяволи, болестите - два пъти повече се изгяволиха.“

..................

ИСАЙ. Грипът много се разпространи, другари. От Нова година насам три или четири пъти го срещам по кръстословиците. Викам си, щом и по кръстословиците тръгна тоя грип, значи, много нещо се е навъдил, особено по градовете. Тука, в нашия северозапад, обаче още не се е разпространил.

АНГЕЛ. По градовете всичко се въди в повече.

ИСАЙ. И инфарктът се навъди по кръстословиците. Яд също много се навъди. Щом прочета гняв с две букви, веднага пиша яд и винаги излиза вярно. От години почти нямаше болести по кръстословиците, имаше повече планини, повече реки и морета. От кръстословиците съм изучил всичките планини, като почнеш от Хималаите и свършиш с Кордилерите. Само че Кордилерите тъй и не ги разбрах как трябва да се пишат. Едни ги дават като Кордилери, други ги дават като Кордилиери. Писах до вестниците да се уточнят как точно да ги дават в кръстословиците, но вестниците изглежда, че не се уточниха, и сума време си вървя по старому - ту Кордилери, ту Кордилиери. То е като Исус, родителите му го кръстили Исус, а ние му викаме ту Исус, ту Сусо."  „Януари“

"Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!" "Думи и думи" 

"Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" "Ние, врабчетата"

"Всеки човек е поука за другите - добра или лоша." "Скакалец"

„Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола. Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление: „Лебеди мои!“ „Свирепо настроение“

„Тъй ще се търкаляме ние като жироскоп из нашия северозапад и ще кръстосваме къде пътищата на тоя живот, къде словата на тоя живот и навсякъде около тебе ту отвесно се изправят въпроси, ту водоравно, отвсякъде те заобикалят, сочат те с пръст и ти подвикват: Отговори! Като се вторачиш повече в тях, изведнъж разбираш, че цял живот трябва само да отговаряш, и не ти остава време поне веднъж в твоя живот ти сам да се изправиш в целия си въпросителен ръст и с целия си въпросителен ръст да извикаш на живота: ти отговори!... Скланям смирено глава, братя, пред въпросите на живота.“ „Януари“

"Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има, защото когато те положат в земята ще бъдеш с лице към небето."

"Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!" "Домашна тетрадка"