В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Той е Борис Ангелов. На 18 години, ученик в 12. клас в пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“. Любовта си към литературата изразява в стихове, а понякога и в проза. Стиховете му са събрани в излязлата през 2020 година книжка „Любовен оксиморон“. Обича да участва в конкурси, за да си сверява часовника и да ги печели (очевидно часовникът му върви точно). Превежда от английски и руски. Най-новото му увлечение е хърватският език. Понякога прави опити да сътворява творби и на тези езици. Вярвайте му, когато каже, че е упорит. Но пък упоритостта му има подплата. Ето едно от доказателствата: „Един ден/ ще сторя / нещо, което никой / не е правил за тебе/ дори и в миг/ най-взаимен. / Известна ми е /обиколката / на твоя пръст / безимен.“

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

Искреността е важна за мен и за поезията, която създавам. Разговарям искрено с всеки – със семейството си, с приятелите си, с читателите си, с непознатия. Важно е да бъдеш откровен към хората. Вярвам, че съм такъв и в това, което пиша, защото в своите стихове разкривам сърцето си. Разкривал съм го и директно, разбира се, пред своето вдъхновение. Убеден съм, че искреността ми си проличава и в дебютната ми стихосбирка „Любовен оксиморон“, която излезе на бял свят през 2020 г. Тя е сбор от искрени стихове изповеди, събрали емоциите ми от съкровеното, от любовта и приятелството до този момент. Искреността в личното, но и универсално послание, което се надявам, че оставям, е основен принцип в моята писателска практика.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Известна ми е традиционната дефиниция на тази сентенция, но ми се иска да предложа своя алтернатива на тълкуването й. Мълчанието е хубост, възвисяване, скромност, сила. То отвежда към човешките добродетели. В същото време е и умение, дори цяло изкуство. Способността да замълчиш се развива с годините. Така човек калява съзнанието си и се учи да съхранява целостта си. Ето защо „мълчанието е злато“. Ценността му е в това, че дава на човека възможност да опознае самия себе си.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Никога не съм водил таен дневник. Преживяванията си претворявам в своите стихотворения. Стихосбирката ми „Любовен оксиморон“ е тяхно огледало. Подреждам чувствата, мислите и преживяванията си в три тематични ядра, свързани с любовта, родината и приятелството. Така създавам цяла енциклопедия на човешката душевност. Защото независимо в коя епоха се намираме, винаги ще бъдем развълнувани от смисъла на живота и от онези непреходни ценности – любовта, идеала, задругата.  

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Вярвам, че определяме посоката на своя живот дори с ежедневните си избори, дела и мисли. Преди 10 години, когато тръгвах тепърва по стъпките на литературното творчество, направих своя избор – каквато и да бъде моята професия в живота, да не спирам да развивам любовта си към писането. Мисля, че това още тогава определи посоката на пътя ми. Щастлив съм, че от малък знам какво искам и че съм наясно със себе си.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Със сигурност ще избера професията на юриста. В момента съм в 12. клас и се подготвям за кандидатстудентски изпити по български език и литература и история за влизане в специалност „Право“. Винаги съм имал развито чувство за морал и справедливост. Юридическата професия би ми дала полет на мисълта и възможност да бъда полезен на обществото и да помагам на хората.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Представата ми за щастие винаги се е свързвала със семейството, с любимите хора, с приятелите. Аз съм щастлив, когато съм край тях. Щастлив съм, че мога да им прочета свое ново стихотворение, да ги прегърна, да се облегна на рамото им, да бъда откровен към тях. Щастие е един ден и аз да създам свое сплотено и любящо семейство. Представата ми за нещастие отвежда към самотата, а в литературен план - към творческото безсилие. Знам, че малко ни е нужно, за да бъдем щастливи. Сега си спомням за едно мое стихотворение, което написах много отдавна. То изразява дефиницията ми за щастие: „За щастието малко ни е нужнои в този двадесет и първи век – да имаш някого, но този някойда бъде винаги любим човек.“

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Предпазлив, упорит, романтик.

Моята майка често ми припомня забавна история от най-ранните ми години, от която си проличава предпазливостта ми. Тогава, докато все още съм опипвал несигурната почва под краката си, преди да изляза на терасата, първо съм подал леко единия си крак, за да разбера дали основата е стабилна. Така и днес съм предпазлив. Не поемам излишни рискове и съм убеден, че това е положително качество.

Упорит съм. Наистина. Когато желая да постигна нещо, преследвам целта докрая и работя, за да я реализирам. Накрая удовлетворението е голямо.

И да, романтик съм. В живота, в писането, в мислите си. Романтичното е красиво. Харесва ми.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Следвам приятелите си, артисти и много музиканти, сред които и любимата си музикална група – „Ljubavnici“. Наистина страхотни момчета. Те са от Хърватия. Свързах се с тях и съм сигурен, че изграждаме приятелство помежду си. Препоръчвам на вашите читатели да чуят техни песни. Следвам и любимия си солов изпълнител – британския музикант от италиански произход Джак Саворети – изключителен поет, музикант и певец. Неговите песни също препоръчвам горещо! Майка ми има невероятен усет към откриване на творчеството на прекрасни творци и често ми изпраща да чуя техни песни, а аз се превръщам в най-големия им почитател. Така е и в случая с групата и Джак. Благодарен съм й безкрайно. За малко да забравя, следвам и спортисти. Особено обичам тенис.  Тренирал съм няколко години. Затова следвам доста тенисисти.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Нямам представа дали това би било категоризирано като талант, но понякога ми се иска да полетя. Дори за миг. Да отлепя крака от земята и да видя какво е да се понесеш леко над всичко. Не крия, че любимата ми повърхност е земната твърд. Затова след 5-секунден полет ще пожелая да се приземя безболезнено.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Разбира се. Всъщност в любовта рядко има условия. Едно стихотворение, което скоро написах, най-точно изразява това. Моля, позволете ми да го цитирам: „Не се е случвало още жена  доброволно да излиза от мислите на мъж с виза или без виза. Тя просто там си живее. Такава е любовта –  без данъци, без утежнения, без договор, без мита…“

За какво използвате парите си?

Използвам парите си мъдро. За живот, за духовна храна, за малките радости, които значат много.

С какво са свързани страховете ви?

Страховете ми са свързани със загубата на семейство, близки и приятели. Не си представям живота без тях.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Мисълта, че съм здрав, че съм край близките си, че новият ден ще бъде вдъхновение за написване на ново стихотворение. И трите са благословия, а благословиите изправят хората на крака.

Ето още едно стихотворение от Борко Ангелов:

НА ПЪТ КЪМ ТЕБ

На път към теб съм. Пулсът ми къде е?

Изскочи. Не можах да кажа „стоп“.

В палтото, скъпа, може би се смее.

Подава се от левия ти джоб.

Откраднала си го, нали? Сега ти кима.

Дишам ли? Аз нищо не усещам.

Ах, калпазанко моя най-любима!

Спомняш ли си първата ни среща?

Мене помниш ли ме? В онзи ден?

А после? Помниш ли ме после?

Думите, изречени от мен,

идват ли ти честичко на гости?

На път към теб съм. Мога да надникна

в съня ти даже. Винаги го правя.

Твърде дълго, за да те обикна.

Твърде кратко, за да те оставя.