Еготрипът й започва още преди да се появи на този свят. Все пак е дъщеря на известни родители – на певицата, писателка, актриса и артист Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов. Помните ли я в кастингите на X Factor 2013? Още тогава талантът й даде заявка. „Нашият сигнал“, „Квартална кръчма“, „Всичко си е наше, Саше“, „Никой не може“, „Такт“ – песните й започнаха да се появяват, различни, професионално изработени, модерни, леко нахални. Направи интересни появи и на сцена в авторските им постановки с Константин Еленков (сина на режисьорката Диана Добрева) – „Първа любов“ и „Опасни връзки“. Да не пропускаме и няколко изложби. Рисува и продава картини от малка.

Поводът да се срещнем е първият й албум „Еготрип“.

Защо реши първият ти албум да се казва „Еготрип“?

Защото бях много тревожна. И още съм. Бях се вглъбила в моите си проблеми и болежки. На Хелоуин миналата година бях в Exe, където искам да е премиерата на албума ми на 11 ноември, ако ситуацията го позволява. Exe e софийска дискотека, вече на 2 години, алтернативна, но и комерсиална. Харесва ми дори на мен, при положение че тотално не харесвам и не ходя в дискотеки. А това място е приятно и уютно, с хубаво озвучаване. Вече съм правила два концерта там. Та, името на албума ми хрумна, докато карах в клуба колело, което си стои на едно място. Бях маскирана като един изпълнител Tyler the Creator – с перука и костюм. Моят приятел Жоро беше маскиран по същия начин, все едно сме близнаци. И си карам колелото, в едната ръка държа питие, с другата пуша цигара. Изведнъж се огледах и си дадох сметка, че всички хора наоколо също си имат филми и проблеми. Попитах се – какво толкова се вживявам аз в моите?! Упрекнах се, че май много еготрипвам, тоест много съм се вгледала в себе си, че трябва да си вярвам повече. И тогава си казах – о, албумът ще се казва така!

За какво става въпрос в него?

Първо за любов, после – за любовта ни към телефоните, след това и за това колко ни е страх и колко сме несигурни. Има едно парче „Мони“, уж за момиче Мони, но е за парите, меркантилността, желанието и нуждата ни от тях. И накрая албумът завършва как всичко ще бъде наред.

А при теб как стои въпросът с парите?

Предпочитам да имам. Никога не ми е било приятно да искам или да взимам от нашите. Винаги съм искала да се издържам сама. Продавам картини в Интернет. Като ученичка работех като сервитьорка, имах къс стаж в btv. Правех интервюта и репортажи, без да се показвам в кадър. Точно преди карантината през пролетта снимах късометражен фестивален филм. Черно-бял, естетски, средновековен. Бях жена на деспот, в чиято роля беше Калин Арсов. Казах три реплики и парите, които спечелих, ми бяха главният източник по време на карантината, защото така или иначе нямаше концерти.

От две години искаме, но явно трябваше да дойде това лято и да отидем на село за месец, където беше красиво и спокойно и го нямаше това забързано ежедневие. Най-творческата работа я свършихме там.

Това селото на Константин (Еленков) ли е?

Да. То е на час и половина оттук, до Пазарджик. Беше много приятно. Бяхме от 10 до 15 души. Константин беше поканил деца, които искат да кандидатстват в НАТФИЗ, и им водеше уъркшоп. Имаше осем на брой млади хора. Толкова уютно. Сутрин ги водеше в читалището да репетират. А ние с Явор (Карагитлиев – съавтор на музиката и аранжиментите на Мила) оставахме сами в къщата. Правех кафето и му го носех. И започваше работа. Имаше дни, в които ходеше и той в читалището. А пък аз и Жоро (Пеев – режисьор на видеата на Мила) работехме по визуални неща, клипове. Там направихме и обложката за албума.

Обикновено към 16–16,30 ни звъняха нашите хора от читалището – айде идвайте в кръчмата. Хапвахме. Вечер гледахме кино с проектор. Всеки легнал на тревата в двора на някоя възглавница. В някои вечери си говорехме, правехме смешки или играехме на игри. Мисля, че сме помъдрели. В предишни години прекалявахме с всичко. Едва отваряш очи на следващия ден, като станеш в три, в четири. И после не си готин човек.

Как приемат всичко това в селото?

Обожават ни. Там между другото има доста деца и Косьо ги покани всичките на театър на финала на уъркшопа. Напълниха залата, през седалка, смяха се много, не млъкнаха, през цялото време не спряха да влизат и излизат. Виж колко е пълна залата – Мила ми показва снимки на телефона. – А тук си имаме надуваемо басейнче в градината. Ето това го сготвих аз – сиренце, с разни салатки и опуках чушки. Готвехме веднъж на три дни. Главно Косьо, при това уникално. Аз помагам с каквото мога. Виж, направил е домашна майонезка. И по цял ден се люпят семки – коментира друг кадър. – Ето виж тука едно гадже. И с него работим.

Я виж какъв мустак е пуснал.

По моя поръчка. Много обичам мустаци. Та ние имаме голям късмет с това място. То е на дядото на Косьо – Стойно Добрев, български актьор и художник. Мир на духа му, почина преди две години. Имах шанса да го познавам. Заради Стойно рисувам с масло. Четиримата с Косьо, Явор и Жоро ни приемаше като свои внуци. И сме му благодарни, защото през цялото ни юношество сме карали летата там. Аз познавам Косьо от дете. Майките ни са приятелки. Като малки не ни беше много интересно заедно. Впоследствие имахме велико, странно влюбване.

Като мъж и жена ли?

Май не точно. По-скоро като вкопчване един в друг, обсебване, в което не искаш да пускаш другия никъде. Искаш да правите театър, да си живеете вашия сладък живот. Минах през период, в който имах нужда да повярвам в нещо. И си мислех – ако има Господ, да ми даде знак. И той ми счупи крака.

Как така?

Снимахме клип за нашия „Сигнал“. Бях с токчета, паднах и си счупих крака. Беше юли. Оставаше си още един солиден хубав месец от лятото, а аз се оказах гипсирана за 45 дни. Не исках да нося патерици. През цялото време скачах на един крак като някакво фламинго. Бях много неприятна, защото бях бясна, че това ми се е случило. И много безверна. Добре че Косьо ме прибра на село и си ме гледаше там. Готвеше ми. Пускаше ми филмчета.  

Възможно ли е да имаш гадже, когато има Косьо?

Много е сложно. Аз пак казвам, че съм много странна с гаджетата.

Какъв трябва да бъде един мъж, за да е в живота ти?

Да не лъже никога, да ми прави супер много смешки, да яде това, което готвя, и да му е вкусно. Аз правя простички неща – спагети, варива, картофи, салати, гуакамоле и люти чушки. И гъби. И чат-пат някоя рибка. ОК съм със себе си да ям веднъж или два пъти седмично месо. Съквартирантът ми сега е минималист. И има супер малко вещи и неща. Преди да го срещна, имах намерение да си изчистя живота от вещи.

В едно от парчетата в новия ти албум се пее „Не искам мъжа ти, мила. Искам само моя мъж“. Пожелавала ли си мъжа на ближната?

Да, със съжаление го казвам. Даже повече от веднъж. Но са пожелавали и мои мъже. Тъпо е да го правиш, но е нещо нормално. Просто ми е много мъчно, като стане такава ситуация. Няма как да обясниш на другото момиче, защото то няма моите виждания за любовта, които са различни от тези на всички мои приятелки.