В какъв смисъл?

Има хора, които са много един за друг, и това е супер, но не вярвам, че може да се гмурнеш в един човек до дупка завинаги. Вярвам, че единственият, с когото можеш да си за цял живот, си си ти самият. От себе си не можеш да избягаш. За този съюз трябва да внимаваш да е максимално хармоничен. Той е най-важният. И в отношенията трябва да си смирен, да правиш компромиси, да се грижиш за другия както за себе си. Но ако не се обичаш, трудно можеш да обичаш и него. И тогава почваш да изискваш да е само твой, да не поглежда друга, да не прави неща, които те дразнят.  

Ти може би също си се чувствала сама и необичана?

Много пъти.

Как беше, когато се разделиха родителите ти?

Имаше неща, които никой не ми обясни. Нищо не ми казаха. И това може би не беше готино. Ама са ми толкова мили и ги обичам всичките, че не мога да си позволя да ги съдя за някакви грешки, които са направили от младост и нараненост.

Как се измъкваш от ситуации, в които ти е тъжно?

Гледам много да се депресирам, да стигна максимално дъното и тогава се измъквам.

Ако приемем теорията, че човек избира родителите, на които да се роди, ти защо си предпочела твоите?

Защото са много добрички, защото съм си мислела, че ще имам сините очи на баща ми, защото освен сините очи имат чувство за хумор и съм разчитала, че ще ме оставят на мира, а в същото време винаги ще помагат, когато имам нужда. И е така.

Как са решили да те имат, знаеш ли?

Не съм била в плановете им. Майка ми видяла баща ми на баскетболен мач във Варна, на който отишла с приятелката си, влюбена в друг баскетболист. Написала си в дневника – ще се оженя за Роберт Гергов. Впоследствие се запознали, но той си харесвал друга, тя – също друг. Имало обаче заченка на свалка, дори му ходила на гости в София да спи при него като при познат. Как са станали гаджета не знам. Просто на една Нова година нещо си се любонкат. И става белята. Заченали ме в една таванска стая над хубавия апартамент на леля ми.

Как се адаптира човек, когато има следващо семейство?

В моя случай без следващата жена до баща ми нямаше да се оправя, тотално нямаше да съм човекът, който съм днес. Тя е мега ангел за мен. Първоначално имахме конфликти. Баща ми се ожени много бързо след раздялата с майка ми и втората му жена е нейна противоположност. Сериозна е, има добър бизнес, на нея може да се разчита. Не знам какво щеше да прави баща ми без нея. А какви деца направиха – много красиви.

С годините двете сме все по-окей една с друга. Тя единствена ми знае ЕГН-то от цялото семейство. И винаги ми е говорила – Мила, колкото и да си талантлива, без организация в този живот нищо няма да постигнеш. Спомням си, че като бях малка, беше по-обидчива и не държеше на хумор. Сега прави груби смешки, много се смеем. И имам един трети родител...

Ако някой ден имаш връзка и бебе?

Много искам, и то скоро, след 3–4 години. Ако нещо се случи, преди да съм готова, не бих махнала с лека ръка дете.

Какво е нужно, за да се почувстваш готова?

Да имам финансова стабилност. Иначе никога няма да бъда готова да си дам 9 месеца от живота. Струва ми се ужасно гадно. Бих искала да свърша това сега, защото не съм много семеен тип. И пак не мога да гарантирам, че ще съм вярна, защото за мен това да се влюбвам, е много важно. И дори да се влюбим в някого и две години да сме много цъка-цъка-цъка, по едно време вече си – е, няма ли нещо друго, нещо повече.

Как се грижиш за душата и тялото си?

Спрях колата от май, защото цял живот съм пила безумни количества… Ако усетя и най-малката болест, полагам много грижи. И карам много колело. А за душата – гледам, ако имам проблеми, да си ги напиша, да съм наясно какво е. И вече лека-полека да си задавам въпроси като психолог, за да се успокои притесненото дете в мен. Ние всъщност сме две Мили. Едната е мъдрата костенурка, другата е уплашено дете. И се старая да постигат баланс помежду си.

А ти разбираш ли се с твоето его?

Все по-добре. Преди повече се лутах и размишлявах, тази година се концентрирах върху нещата, които имам да правя, и егото ми спря да мисли за себе си.