За протокола – академик Пламен Карталов е първият гост, който дойде за вечеря на свещи, организирана от EVA, с цветя. Освен това беше кралски учтив – пристигна на минутата. И елегантен, както подобава на директор на голям оперен театър, с безупречните маниери на човек, свикнал да общува с елита на едно и бездруго елитно изкуство. Канил е Карерас и Доминго в кабинета си, имал е лична среща с японския император – маестро Карталов е човек без лимит в желанието си да наложи Софийската опера като бранд.

Със сигурност брандът е ценен високо от вагнерианците, които се стичаха от цял свят за постановките на Карталов на „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. В антрактите пред сградата на Операта се смесваше публика от 15 държави и най-сетне имаше дами с дълги рокли и фамилни бижута…

В момент, когато Метрополитън Опера, независимо от могъщото си реноме, уволни оркестъра и хора си заради кризата с коронавируса, маестро Карталов не просто не сложи оръжие, а сякаш избухна. В периода май–септември певците, музикантите, балетистите на Софийската опера изнесоха 66 представления (!) на 7 сцени из цяла България, от езерото в Панчарево, през римския площад в Бояна, до средновековната крепост в Цари Мали град.  

Преди две години видяхме маестро Карталов да танцува на сцената на премиерата на мюзикъла „Mamma Mia!“ – тъкмо навършваше 70 години. Оттогава досега енергията му не изглежда да е намаляла. Той все така отговаря на съобщения в два през нощта и настоява за отчет от помощниците си как е минало представлението, ако не е успял да присъства на него. Един оперен театър е огромна машина и маестрото добре знае, че дори малкото колело може да предизвика голяма авария. Неслучайно обича да цитира Златната рибка на Радой Ралин с нейното: „И умейте да владейте“. Обича и да казва, че артистът трябва да арестува вниманието на публиката. Е, г-н Карталов, арестувахте ни.

Маестрото е работил като режисьор със световни оперни колоси като Николай Гяуров, Гена Дмитрова, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Джанфранко Чекеле, Ренато Брузон и други. Открива и дава път на международната кариера на стотици български, гръцки, бразилски и японски оперни таланти. С Борис Христов основава академия за млади оперни певци. Поддържал е много близък контакт с Елена Николай. Сътрудничи на Райна Кабаиванска в майсторските й класове в София.

Два дена преди нашата среща се е върнал от визита в Италия. Бил е на оперния конкурс в град Витербо, председателстван от Хосе Карерас и посветен на Фаусто Ричи, голям, но позабравен тенор. И колко добре се получава, че се срещаме в най-новия италиански ресторант в София La Casa di Massimo. Намира се точно срещу Художествената гимназия на булевард „Васил Левски“ 45, с голяма зимна градина и два етажа, вторият от които е ВИП зала. Посреща ни лично собственикът Масимо Бондини. Оттук нататък се оставяме в неговите ръце за ястията и напитките, които ще опитаме.

Откога се познавате с г-н Карерас, маестро Карталов?

През 2012 година Димитър Сотиров, автор на биографията „Гена Димитрова от А до Я“, дойде да ме пита дали може книгата да бъде представена на сцената на Софийската опера. Казах му – тук й е мястото. И тогава той направи от невъзможното възможно, за да присъства на премиерата и Хосе Карерас, тъй като с Гена Димитрова са били дългогодишни партньори на световните сцени. Тогава Карерас дойде при мен в кабинета. Поканих го да направи майсторски клас за български певци. Класът още не се е осъществил, но аз не съм се отказал. Карерас на два пъти прави прощални концерти в София. Планираше още един през декември в зала „Армеец“, вече без да се нарича прощален… Какво да правят големите имена, вкъщи ли да стоят, като името им още работи за тях?!

Масимо Бондини се приближава до масата, за да уточним менюто. Предлага: микс от зелени салати с хрупкава круша, задушена в тиган в сладко вино марсала. Колбаси от Тоскана: прошуто, брезаола, шунка от бут на черно прасе чинтасенесе, и сирена: пармиджано риджано, отлежало 24 месеца, проволоне, кашкавал пекорино,  поднесени с мед от акация и черен трюфел. Бурата от района на Пулия с рукола, чери домати, поднесена с гаспачо от розов домат, краставици и червен лук. Тартар от жълтопера риба тон.

„Някой да ми помага за виното“, моли Масимо и признава, че „като добър човек от Тоскана“ при 90% от червените вина в ресторанта му присъства като балансьор типичният за областта сорт Сан Джовезе. Разбира се, че ще пием вино със Сан Джовезе. Мерло със Сан Джовезе. Идва сервитьорът с бутилката. В маестрото се пробужда режисьорският инстинкт и той се обръща към нашия фотограф: „Интересен кадър е с бутилката. Важен е етикетът. Важен е колегата и аз да го погледна. Да. Прекрасно“. После пита: „Виното трябва да вземе малко въздух, нали?“. Сервитьорът обяснява, че най-добра е стайната температура, но това не са градусите в днешните домове, а температурата в някогашните дворци – 10-14 градуса. При стайна температура 24-25 градуса тапите излизат.

Знаете ли какво ми се случи веднъж – казва маестрото. – Бях в Белоградчик, където по традиция в Магурата изнасяме Вагнерови спектакли. И си купуваме вино от избата. В София отворих багажника и намерих само празни бутилки. Поогледах се и открих тапите в багажника. Излезли са заради ужасно високата температура.

Познавате ли останалите от Тримата тенори, акад. Карталов?

Доминго и Павароти ли? Преди концерта му в София преди 6 години поканих Доминго да дойде да види оперния театър. Пристигна със съпругата си. Разговорът беше много дълъг. Чакаше го цял оркестър, но той не бързаше за репетицията, въпреки подканите казваше – още малко, има време. Личеше, че му е приятно да бъде в Софийската опера. Пожела да я разгледа. Предложих му да участва в представление, което сам избере. Той каза – аз вече съм баритон. Казвам – значи за вас е ролята на Жорж Жермон в „Травиата“. Той се изправи и изпя първата фраза с неговия вече баритонов тенор или теноров баритон. Изпя я от трети балкон, който е близо до кабинета ми. И аз му казах – регистрираме, че Доминго е пял и в Софийската опера. Много се смяхме. Но животът е толкова динамичен, знаете – той пострада от клевети. Аз не съм се отказал да го поканя дори като диригент. Тази големи имена трябва да живеят. Работил съм с най-големите български певци. И с Борис Христов, и с Гяуров. С Гена Димитрова, с Никола Гюзелев, Никола Николов. От поколението, което вече не е сред нас. Но паметта за тях трябва да бъде жива. От това поколение с Анна Томова-Синтова сме в редовна връзка.

Бон апетито! – ни пожелава Масимо Бондини, който тъкмо е пръснал гаспачо върху буратата в чинията на маестро Карталов.

А познавахте ли се с Павароти, за да приключим с Тримата тенори?

Бях поканен от Гяуров и Мирела Френи на честванията в Италия за 100-годишнината от написването на „Бохеми“. След спектакъла в театър Реджо в Торино отидох да поздравя артистите. Павароти ме покани в неговата гримьорна, каза – само в България не съм пял. Искам да дойда. Но това беше в едни зрели години от кариерата му, когато певците много ограничено поемат ангажименти.

Павароти освен всичко е и огромен любител на храната. Оперният свят е тясно свързан с изисканата кухня. Метрополитън дори издадоха книга със 150 рецепти на оперни звезди.

В италианската култура изкуството и храната са много свързани. За чревоугодничеството на Росини се носят легенди. За Павароти има филм, в който той готви, опитва спагетите.

Бил е такъв маниак, че е отказал гастрол в Китай, защото му казали, че там храната е лоша. Накрая отишъл, но напълнил самолета с паста, чесън, лимони, сирене, пъпеши и червено вино от Емилия-Романя.

Знам случай с италиански оркестър, който отива на гастрол в Испания. Турнето се прекъсва поради бунт на оркестрантите – не им давали паста. Доколкото знам, пастата не е италианско откритие, идва от Китай. Но сега се е наложила като запазена марка на Италия.