с Масимо Бондини
От гостуванията на поп звезди знаем, че те често имат претенции към храната, изисквания за марката минерална вода, за бирата. Вие сблъсквали ли сте се с подобни изисквания от певци и музиканти?
Италианските певци предпочитат, когато са у нас, да опитат българска кухня. Български вина и бира. Когато Павароти трябваше да гостува в България по предложение на негов импресарио, се запознах с условията на договора и там пишеше, че с него пътува специален готвач и трябва да му се осигури място да готви. Не бих го нарекъл каприз. Прави се, за да може изпълнителят да се чувства спокоен.
Карузо е вярвал, че неговата любима паста с пилешки дробчета му помага при пеенето.
Като стана дума за паста – с Гяуров бях голям приятел и той ми е казвал, че пастата дава енергия. Спектаклите в Италия започват в 8 часа и преди спектакъла, в 6, той вечеряше само спагети.
Тенисистът Рафаел Надал също преди мач яде паста. Но самият Вие имате ли отношение към кулинарията, към добрата храна?
Моят син Кирил, който завърши в Милано Университа Католика и преподава политически науки в Миланския университет, готви изключително. Често съм се шегувал, че не знам каква кариера ще направи с неговата професия, но спокойно може да открие ресторант. Така че съм близко до италианската кухня и съм щастлив, че правим нашата вечеря в La Casa. Аз самият нямам време за това. Като влезеш сутрин в театъра и си тръгваш късно... Често пъти и не обядваме, и не вечеряме. Но спектаклите за сметка на това са истинска трапеза.
На това ли се дължи Вашата много добра форма? Виждала съм Ви как на 70-ата си годишнина танцувахте на сцената на Операта.
Да, аз редовно танцувам, когато ми е приятно. Това увеличава приходите ни. (Смее се.)
Поддържате ли и по друг начин формата си?
Притежавам кон, прекрасно животно, на 8 години, което се казва Зигфрид – от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“. Казвам му Зиги, зиг значи победа на немски. Той е голям мой приятел, открих го в Стара планина, на 80 км от София. Купих го. За да бъда негов по-редовен приятел, го преместих в конната база „Адгор“ в полите на Плана и конят ме чака там всяка събота и неделя.
Сега ли се научихте да яздите?
Да, имам прекрасен учител, Алекс от „Адгор“.
Разбирате ли се със Зиги?
Да, той ме чака с нетърпение. Преди му носех ябълки и моркови, но съм правел грешка. Конете не трябва да се хранят от ръка, а само от земята. Започват да търсят храна и да хапят. Зиги ми е бъркал в джоба.
Как си почивате, освен че яздите?
Обичам да се разхождам в планината. Почивката идва от разнообразието, от смяната на една работа с друга. Когато работя на сцената, си почивам от администрацията. Аз живея в два паралелни свята. Творчеството на режисьора и изкуството на мениджмънта. Също така преподавам. Професор съм по актьорско майсторство и режисура в Музикалната академия.
Наистина ли може да напишете на някой от вашите сътрудници съобщение по вайбър в 5 сутринта?
Правя го, за да се отърва от идея, която не искам да държа в главата си до 9 сутринта. (Смее се.)
Аз съм така с мейли, защото знам, че човекът ще го прочете, когато може, няма да го събудя.
Винаги се моля да са си оставили телефоните в кухнята, за да не ги събудя. Това не е лошо. Аз съм получавал имейли в два и половина през нощта и ми е приятно, че някой иска да общува с мен.
Отговаряте ли?
Ако съм буден, да.
Къде си държите телефона?
Близо до мен. Няма как. Такава ни е работата, денонощна.
Благодаря за прекрасното интервю!
Нека има повече такива събеседници, те правят нивото високо.