След два часа път през саваната стигнахме реката, където вече се беше събрало огромно стадо антилопи. Оказа се обаче, че докато животните се решат да пресекат, минава много време. Тръгваха и се връщаха десетки пъти. Колебанието беше огромно, тъй като всяко прекосяване крие риск да бъдат изядени от крокодили, да се наранят или удавят. Когато най-накрая тръгнаха, сърцето ми препускаше. Снимах и се молех всички да преминат безопасно. За съжаление, някои от тях бяха отнесени надолу по реката, а други останаха ранени по камъните.

По-късно спряхме за обяд – пикник под акациево дърво. Тези дървета са символ на Мара, пръснати като инсталация от зелени чадъри сред саваната. Продължихме сафарито до залез-слънце. Срещнахме най-стария лъв в резервата – Scarface, на петнайсет години, който лежеше блажено на сянка под едно дръвче. Както обикновено се случва с възрастните лъвове, той се беше оттеглил от прайда, за да даде път на по-младите и по-силните. До него лежаха два други възрастни лъва, за които ми разказаха, че се грижат за него, тъй като той беше окуцял и вече му беше трудно да ловува.  Бях впечатлена от съпричастността и грижата в природата. Срещнах Scarface още един път и видях как другите лъвове му оставяха плячка.

Посрещнахме още няколко изгрева и залеза в саваната. Подскачах като малко дете при всяка среща с ново диво животно. Бях впечатлена от отношението на масаите (нашите водачи) към природата. Бяха дали имена на всички животни и стада и ги познаваха отдалече. Видяхме майка гепард с двете си малки и лъвица с две лъвчета, които тя още криеше от света в един храст. Проследявахме известните пет братя гепарди, които винаги са заедно, но само единият ловува, а другите го чакат. Наблюдавахме как леопардът качваше плячката си на дървото. Погледът ни следваше стадата слонове. Чувахме нощем хиените и се събуждахме с крясъка на игривите маймуни.

Масай Мара беше за мен символ на свободата. Песента на джунглата звучеше в сърцето ми. От взимащите дъха гледки до племената и животните, Мара беше магия, която трябва да бъде изживяна. Спомних си за датската писателка Карен Бликсен, която казва, че знаеш, че си истински жив, когато живееш сред лъвове.