Светломир Пандазиев е изпълнителен директор на Samsonite, затова страстта му към пътуването не ни изненадва. Все пак куфарът е първата стъпка към комфорта, когато потеглим в далечна, непозната и екзотична посока. Последната подобна дестинация за Светломир са Сейшелите – островна група в Индийския океан, която без чувство на вина може да назовем с клишето „раят на Земята“.

Ако един ден се озовете на място, на което прилепите са с размер на котки и прехвърчат често като лястовици, ако паяците имат големината на юмрука ви, а кокосите са с формата и размера на женско дупе... То има голяма вероятност да сте на Сейшелите. Все пак, ако още имате известни колебания, поздравете първия срещнат креолец на френски и ако получите широко усмихнато Bonjour, то вече е вън от съмнение къде сте. Аз бих ви посъветвал веднага да поръчате Takamaka ром и да се оглеждате за гигантски костенурки, които са един от символите на острова.

Най-хубавото нещо, което може да правите на Сейшелите, всъщност е „нищо“. Наистина, не правете нищо. Просто отворете сетивата си за природата и нейните красоти. Слушайте птиците, пълнете очите си с цветовете на растенията и се разходете по някой от многобройните изкусителни плажове.

Първото нещо, с което трябва да се запознаете на Сейшелите, се нарича Коко ди Мер (ендемично за островната група растение с характерни кокосови орехи, б.а.). Съществува легенда за гигантските кокосови орехи с формата на женски ханш, която гласи как, преплувайки океана, те стигали бреговете на Малдивите. Там населението под смъртна угроза предавало свещените плодове само и единствено на владетеля. Местните племена вярвали, че Коко ди Мер расте на палма в океана и е пазено от митичната птица Гаруда – това правело плодовете му изключително ценни. Едва когато първите мореплаватели достигнали бреговете на Сейшелите, разбрали коя е истинската родина на причудливите плодове. Вероятно негови откриватели са били австронезийските мореплаватели и арабските търговци. А първото документирано посещение на острова принадлежи на Вашку да Гама.

Пристигайки на летището в Мае, веднага разбрах за гигантския Коко ди Мер – той остана под формата на входящ печат в паспорта ми. След това попаднах в плен на изумителните плажове на острова. Изумрудени води, разпалващи въображението скали и ослепителна природа! Убеден съм, че още първият плаж ще ви остави без дъх, затова няма да се впускам в дълги описания на природните дадености. Само ще ви кажа, че не е нужно да посещавате най-популярните, а просто да свърнете от пътя, където релефът позволява да се доберете до океана, и вече сте пред истински филмов декор.

Плажовете на острова са обществени и достъпни. Разбира се, край най-красивите от тях са изградени луксозни хотели, които в никакъв случай не се натрапват, а оставят природата да доминира. За престоя си на Сейшелите избрах далеч по-скромна, но автентична къща на хълм в джунглата, разкриваща прелестна гледка над короните на дърветата към океана. Предимството на този тип настаняване е, че ти дава възможност да видиш всички фикуси и саксийни растения, които баба ти отглежда, в реална среда и размер, но също да се слееш с местното население и да научиш повече за нравите им. Съвсем случайно се озовах в сърцето на подкрепяща опозицията общност и всяка вечер пред местната бакалия ставах свидетел на пламенни агитации против президента Дани Фор. Предстояха избори и кампанията течеше с пълни сили.

Обичайно ораторите бяха с рупор в едната ръка и бутилка ром в другата. Хората не бяха доволни и искаха промяна, но сякаш очакваха тя да дойде от другаде. И макар че по улиците масово се движеха нови и луксозни автомобили, къщите на местните, особено извън градчетата, наподобяваха бараки, макар и цветни, и съвсем не отговаряха на общата представа за благосъстояние. Но пък всички жители говореха английски, френски и креолски – вероятно наследство от колониалната история на острова. Интересен ми се стори и етническият микс – във вените на креолите тече френска, индийска, африканска и китайска кръв, дар от всички преселили се там народности. Църквите са навсякъде, а населението (преобладаващо християнско) е силно религиозно. За сметка на това в столицата Виктория има прекрасен хиндуистки храм, който считам за задължително да посетите.

Почти толкова важно е и да се разходите из местните рибни пазари. Едва ли на много други места по света ще срещнете подобно изобилие от морски дарове. Специално място сред туристическите атракции заема и фабриката за ром на острова. Домът на известния Такамака е къща в колониален стил, в която може да се насладите на всички кехлибарени разновидности на напитката. Не прекалявайте обаче, защото ви чака прекрасен преход в близката ботаническа градина, където освен на приказна флора може да се насладите и на гигантските островни костенурки, дори да им предложите закуска. Всъщност две са местата, където обичайно може да ги срещнете – ботаническата градина в столицата Виктория или пък в парка на остров La Digue. Ако не сте привлечени от костенурките, то посетете мястото заради най-невероятния плаж, на който съм стъпвал – Anse D’argent. Природата там е неповторима, а пясъкът – бледорозов на цвят, такъв не бях срещал до момента. В краткия вариант на списъка ми с най-красиви плажове на Сейшелите влиза също толкова впечатляващият, но много различен като визия Anse Lazio на остров Praslin. Тези два плажа са достъпни по вода или с хеликоптер от главния остров – зависи от бюджета ви! Всички останали на основния остров Ile de Mae може да посетите дори с градски автобус.

Цената на билета е идентична с тази в софийското метро, а линиите са само две и обикалят острова околовръст. Най-притегателен за мен си остава Anse Royal, който се оказа и най-близък до квартирата ми. Когато стъпих на него за първи път, ми трябваше минута да усетя, че съм със зяпнала уста. Толкова красота, събрана на едно място, открих там! Ако обичате да плувате с по-малки морски костенурки, ви съветвам да отидете на Anse Takamaka. Като цяло плажовете на острова не са пренаселени, дори често се случва да сте единственият хуманоид на ивица от десетки метри. Не си мислете обаче, че ще останете самотни. Компания ще ви правят стотици рачета, някои от тях „възмутени“, че сте постлали хавлия върху дупките им.

Най-често срещаният летящ обитател на острова е плодовият прилеп, за който споменах в началото. Размерите му са като на добре гледана котка, а апетитът – пословичен. Не трябва да ви смущават обаче нито представителите на този вид, нито паяците с големина на човешка длан, защото местните уверяват, че опасни същества на Сейшелите няма. Сякаш и това им убеждение идва, за да допълни усещането, че наистина се намирате на райско място. Там, където може единствено да изпитвате удоволствие от живота, да се усмихвате широко по креолски и да ви е по островитянски леко на сърцето!