Годината е 1987-а, мястото – любимото на Хелмут и съпругата му Джун Нютън – Монте Карло. Една типична за тях артистична игра ще превърне горещия летен ден в перфектен декор за незабравим кадър. Дълги голи крака, високи токчета и съблазнителен поглед. Само че вместо красива блондинка с изкусителни форми, каквито обича да снима Нютън, пред обектива застава самият той.

Автор на култовия кадър е съпругата му Джун, която носи неговото фамилно име от 1948-а, а от 1970-а участва активно в организираните от него фотосесии като асистент-фотограф, а често и като модел.

„Винаги съм обичал силните жени, защото с тях се чувствам в безопасност. Истината е, че аз не съм много силен човек и винаги ми е трябвал някой, който да центрира света за мен. Такава е Джун, истинска здрава австралийка. Трябвало е да бъде силна, за да оцелее там, откъдето идва, но също така е много силна в ума си, във волята, в решителността си. Аз може би приличам на майка ми – доста разглезена жена заради семейството, в което е отраснала. Когато обаче животът я поставя на изпитание, в последните дни от управлението на Хитлер, последните дни и на семейството й в Берлин, тя се амбицира да покаже силата си и успява. Такъв съм и аз, в критични моменти изкарвам тази сила на показ, но през повечето време съм един артистичен джентълмен. Джун е моята сила, моята дама“, казва маестрото на провокативната фотография в интервю за документалния филм от 2007 година „Хелмут от Джун“.

Роден на 31 октомври 1920-а в Берлин, Хелмут Нютън напуска този свят с характерния за него артистичен апломб. Смъртта го застига, докато се опитва да паркира любимия си винтидж автомобил пред прочутия хотел Chateau Marmont на 23 януари 2004-та. Сърдечен удар покосява мъжа, който обичаше жените смело, дръзко, провокативно и винаги с три очи – двете свои, плюс обектива на любимата си камера. „Сексът е смъртоносно сериозен винаги. Иначе не е секси!“, коментира с присъщото си чувство за хумор човекът, който като юноша се сблъсква лице в лице с действителността на нацистка Германия. „Бях заобиколен от елегантни, но сурови жени, с костюми, копринени чорапи, флагове и униформи, които слушаха Моцарт, а после подписваха и изпълняваха смъртни присъди. В детското ми въображение тогава сексът и смъртта винаги вървяха ръка за ръка. Всъщност, както ще забележите, това продължи така и по-нататък!“

Житейската му история напомня наситен с любовни авантюри и рискови ситуации роман. Единствено дете в богаташко семейство, Хелмут е каран до училище от фамилния шофьор. Загубва девствеността си на 14 години, след което лично майка му увеличава дневните му пари, за да може да си купува презервативи. Единственият й съвет е да прави секс един път седмично, за да не оставя домашните си на заден план. „Всичко, за което мислех в онзи момент, бяха момичета и фотография. Нещо, което дълбоко смущаваше баща ми, но пък предизвикваше ентусиазма на майка ми!“ Две години по-късно вече е асистент на прочутата фотографка Елси Симон, която работи в областта на бизнес фотографията и снима основно каталози с бельо. Последното е любимо за Хелмут, който обожава да наблюдава и да снима красиви момичета в оскъдно облекло. След секса и фотографията открива удоволствието и от пътешествията.