Има ли баланс между добрите и лошите моменти в кариерата ти?

Има дисбаланс, в позитивен смисъл. Щастлива съм от това, което съм постигнала в кариерата си. Макар че съм социолог по образование, стартирах кариерата си като журналист – във всекидневник. Работила съм за големи компании като Deloitte, Coca-Cola HBC, а сега и във „Филип Морис България“. Тук не просто имената носят стойност, а придобитият опит, гмуркането в разнообразни бизнеси, запознанства с изключителни лидери. Убедила съм се, че колкото по-взискателен е ръководителят, толкова по-успешен можеш да бъдеш самият ти, да се надскочиш. Имала съм моменти и на колене, но съм се изправяла. Чувството за изпълнен дълг след края на работния ден е най-простият измерител за успеха.

Ти си майка на две дъщери. Как балансираш между ролята си на родител и тази на професионалист?

Не съм си стояла много вкъщи, след като родих, и често съм си мислела дали по този начин не съм ощетила децата си и себе си. Смятам обаче, че с Марта и Гергана успяваме да си кажем най-важните неща, да се чуем, да бъдем честни помежду си, да се забавляваме заедно, да се смеем, и вярвам, че това ще ни държи сплотени. Най-важното е да знаем, че всеки един от нас е точно там, където очакваш да бъде – до теб и за теб, когато имаш нужда. Мисля, че успяваме да го постигнем. А обичта е дълбоко в сърцето. Обичам ги и двете, страшно много.

Какво обичаш да правиш лично за себе си?

Обичам да готвя, да чета, когато не заспивам, да гледам филми. Обичам да пътувам и това в момента ми липсва много. Когато съм на ново място, предпочитам да се отпусна и да усетя атмосферата, да опитвам местна храна, да поговоря с местните, с таксиметровия шофьор, ако щеш – тичането по музеи вече не ме привлича. Обичам да пазарувам зеленчуци. Когато говорим за дрехи, предпочитам спортно-елегантния стил, семпъл. Обожавам перлите например, за мен те са символ на вечната класика. Слушам много музика. Рок, алтърнатив, джаз. Обичам да откривам нови групи. Ходя на концерти. Обичам смесването с тълпата, енергията, която тя носи, обичам приятелите си, танците, усмивките и смеха им.  

Как изглежда бъдещето през твоите очи?

Има една китайска поговорка: „Пожелавам ти да живееш в интересни времена“. Така ще живеем. С повече скорост, повече бързи промени. Но няма да се откажем и от желанието си да сме близо един до друг. Ще съхраним способността си да общуваме физически и да сме заедно.