Едно от основните предимства на Ани Габровска е да слуша умело и да адаптира събраната информация към работния процес така, че тя и колегите й да постигат бързо поставените цели. Отвъд таланта й да допринася за създаването на гостоприемна и стимулираща корпоративна култура и по този начин да съдейства за ангажираността на служителите, тя е истински откривател – на хора, дестинации, музика и вкусна храна. Срещнахме се с Ани, за да поговорим за професионалния и личния успех на една жена с отношение към баланса в живота и свободата да изразяваш мнението си.

Какво прави един екип успешен? Кои са компонентите, които го изграждат и превръщат в такъв?

На първо място професионализмът на всеки един служител в областта, в която работи. Но заедно с това и химията, която се случва между хората. Хора с много различен профил, но със спойка, това всъщност създава характера на успешния екип. Говорим за баланс между личности, мнения и решения, които са в хармония с цялостната стратегия и визия на организацията.

Как би описала твоята индивидуална роля като човек и професионалист в пътя към успешния екип?

Аз работя в три различни посоки – от една страна е управленският екип на организацията – там успехът идва заради способността на всеки от колегите ми да споделя мнението си открито. На това ниво автоцензурата не съществува. Говорим открито и така градим иновационна култура, на която сме свидетели днес във „Филип Морис България“. Успяваме да чуем всички мнения, да отсеем онези от тях, които ще допринесат за постигането на резултатите на компанията. Екипът ми в „Култура и Човешки капитал“ също е изключително разнообразен – освен колегите ми в България, работя с колегите от региона Европейски съюз, с които обменяме информация за добри практики и новите насоки на развитие в областта на човешките ресурси. Третият ми „екип“ са всички колеги в организацията в България, с които имам кросфункционални отношения - това са представители от различни функции, с които заедно работим върху изпълнението на плана за ангажираност към компанията например.

Разкажи ни повече за начините, по които един лидер на екип би могъл да вдъхнови хората си да вложат максималното, на което са способни в работния процес.

Винаги може да дебатираме теорията, свързана с прекия ръководител – необходимо ли е той да е харизматичен, или не, това качество генетично заложено ли е, или се усвоява с времето и опита. За мен и двете са верни. Ако лидерът съумее да обясни стратегията на организацията, да посочи приоритетите, да назове измерителите на успеха, да даде насока за дейността на служителя, да му разкаже за неговия специфичен принос и за ползите от работата за самия него. Ако  демонстрира лична ангажираност, ако даде пример с енергията си и подкрепя безусловно екипа, ако намери правилното бутонче на човека, ако дава навременна обратна връзка, ако отваря врати за развитие, изобщо ако прави правилните неща в правилното време, то той ще бъде Лидерът независимо дали е харизматичен.

Кои са основните практики за мотивация в твоята компания? От какво се мотивираш самата ти?

Даваме възможност на хората ни да се изявяват, да работят по нови проекти, да учат бизнеса, да успяват, имаме план за ангажиране на служителите, имаме програма за wellbeing, грижим се за хората ни, но и ги предизвикваме. А за мен уважението, което печеля сред хората, и постигането на резултати е най-важното. Годините опит в различни организации и по проекти не са задължителна предпоставка за уважение. То се постига с всекидневни доказателства за това, че твоята дейност помага на организацията, носи стойност за служителите. И  когато хората искат моето мнение, когато искат да участвам в проектите им, е доказателството и подхранва вътрешната ми енергия.