Холивуд отблизо

„Не става въпрос за мен“ е новият фотоалбум на американската легенда Грег Горман, в чието студио са позирали Алфред Хичкок, Дейвид Буи, Леонардо ди Каприо и Шарън Стоун. Негова любимка за всички времена обаче остава френският секссимвол Бриджит Бардо

Краси Генова 18 August 2020

Снимка: teNeues, Greg Gorman

Скандалният кинорежисьор и актьор Джон Уотърс е категоричен, че фотографът Грег Горман е „единственият, на когото бих разрешил да снима мъртвото ми тяло“.

Холивуд обаче не споделя ексцентричното му чувство за хумор и залага на сигурно – 71-годишният американски фотограф притежава безценни архиви, запазили историята на киното. Продължава да снима и младите лъвове в индустрията, въпреки че сърцето му принадлежи на онези времена и герои, които я превръщаха в магия. Говори с трепет в гласа за Златната ера на киното в САЩ, когато в холивудските студиа работят Алфред Хичкок, Кърк Дъглас и Лорънс Оливие. През последните 50 години Грег Горман е снимал за списания като Rolling Stone, Vanity Fair, Newsweek, Vogue, Interview, GQ, Time и Esquire.

В края на лятото се очаква премиерата на новия му проект „Не става въпрос за мен“, включен в каталога на германското издателство teNeues с над 400 страници близки срещи със звездите от А отбора във филмовата индустрия. Сред тях са Леонардо ди Каприо, Шарън Стоун, Антонио Бандерас, Джоди Фостър, Том Круз, Мел Гибсън, Ал Пачино, Джони Деп, Виго Мортенсен, Даян Лейн и Кристофър Уокън. Поместваме откъси от книгата.

Кодова дума – доверие

Много е важно да спечелиш доверието им, за да постигнеш спонтанността, която превръща обикновения кадър в незабравима фотография. Звездите са истински параноици, те се притесняват, когато видят човек, който не знае какво точно прави. Ако ги попитате: „Харесва ли ви този кадър?“, вече сте загубени. Те се паникьосват и в ума им изплуват страшни въпросителни от типа – „Този знае ли какво прави въобще?“, „Как ли ще изглеждам?“,  „На точното място ли съм?“. Затова моят съвет към фотографите, които снимат знаменитости, е: създайте им усещането, че знаете какво правите. Всъщност най-добре е да знаете какво правите, когато каните човек в студиото си или сте изпратен да заснемете някого. Другото важно нещо за добър кадър на звезда от киното, модата или театъра е да провокирате артистичната им природа. Нещо от типа: „Знам, че този кадър се получи, но също така вярвам, че може да експериментираме и да стане нещо много интересно. В хода на разговора усещате колко далеч може да стигнете в тази посока, за да не ги стреснете. Общо взето, в Холивуд е като в джунглата – стъпка накриво ти струва живота! (Шегувам се, разбира се, но има огромна доза истина.)

На четири очи

Любимец ми е холивудската легенда Кърк Дъглас, когото за първи път снимах през 1978-а. Той дойде в студиото ми, мисля, че снимахме кадри за списание Interview. Изключителен човек, скромен, всеотдаен, щедър. Рядка порода талант и човешко величие. Харесахме се. По-късно съм снимал със съпругата му Ан, сина му Майкъл, семейството му. Допусна ме до себе си и това са някои от редките дарове на професията. Разбира се, зависи много от човека отсреща.

Предизвикателството

Имах много трудни снимки с Уорън Бийти например. Никога не бихте предположили колко суетен е този човек. Дойде в студиото в 8 ч. сутринта и чак към 16 ч. следобед започнахме да се доближаваме до онова, което и двамата определихме като добър резултат. Той е много точно проявление на системата Холивуд, където от малки са научени, че трябва да показват точно определен профил, поза, да влязат в схемата, по която Холивуд ги продава най-добре. Отне ми наистина цял ден, за да спечеля доверието му и да се отпусне.

Мечтата

Винаги съм искал да направя книга с фотографии на Бриджит Бардо – тя е тийнейджърската ми мечта, всъщност тя е жената мечта. От момче бях влюбен до уши в нея. Помня, че я гледах за първи път в онези леко еротични филми от края на 50-те. Вмъквах се в киното в Канзас при приглушени светлини, настанявах се като престъпник в салона и чаках да се появи на екран. Сирена. Изумително красива жена. Бях на седем години, когато гледах „И Бог създаде жената“ и… потънах в нейната красота. Бриджит Бардо притежава нещо, с което са благословени много малко актриси – магия. Ако я погледнете, дори днес е такава. Наближава 90-те, няма пластични операции или корекции, и е все така магнетична. През годините съм си мечтал да имам възможност да я следвам по петите с камерата за няколко дни, като фотожурналистическа работа. Никога не съм работил в тази посока, но с Бардо това беше основното ми вдъхновение. Винаги съм искал да направя това, но никога не събрах сили да се свържа с нея, а пък и животът не ни срещна. Още е в графата – бъдещи планове.

Великаните

Съдбата ме е срещала с Ал Пачино, Марлон Брандо, гигантите Дъглас, но истината е, че съм оставал изумен само след времето, прекарано с режисьори и продуценти. Незабравими мигове с Джордж Лукас и Стивън Спилбърг – тези двамата са извънземни и могат да те омагьосат с едно щракване на пръстите си. Това е историята на Холивуд, която ме вълнува, а не куклите, излезли от най-скъпите салони за красота.

Незабравимите моменти

„Снимките за постера на филма „Тутси“, работата с Барбра Стрейзанд и три дни, прекарани в компанията на Том Уейтс. Снимах го през 80-те за американско списание, по онова време той живееше в хотел „Тропикана“ в Санта Моника. Вземах го с колата в 7 ч. сутринта и го връщах в полунощ. Невероятен човек. Не се оплака никога. Не ползвахме стилист и гримьор, само моят асистент му оправяше косата от време на време. Когато пратихме работните кадри в издателството, ми се обади главният редактор и каза: „Можеш ли да му кажеш да облече един костюм поне?!“. Отговорът на Том беше: „Никога през живота си не съм обличам костюм, само през трупа ми!“.  



С благодарности за Надин Динтър и Грег Горман.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР