Призивът за духовен покой се заражда тихо. Съвременният свят обаче не е тих.

В допълнение към тропота, грохота, брътвежите, интригите и вътрешните борби, познати на гражданите от времето на Сенека, ние се наслаждаваме още и на клаксоните, силната музика, алармите на мобилните телефони, съобщенията на социалните медии, пневматичните чукове, самолетите.

Също толкова силно ни натоварват нашите лични, а и професионалните ни проблеми. Конкуренти нахлуват в нашата област. На бюрата ни се трупат купчини от документи, а пощенските ни кутии са препълнени с имейли. В дома ни се разразяват караници, които започват от един есемес. Новините ни бомбардират с криза след криза от всеки екран и от всеки монитор, който притежаваме – а такива имаме много. Мелницата на труда ни мели ли, мели, и сякаш никога няма да спре. Ояли сме се, а сме недохранени. Психиката ни е натоварена с прекалено много стимули, графикът ни е претрупан и се чувстваме самотни.

Кой има време да спре? Кой има време да се замисли? Има ли човек, който да не е изложен на врявата и хаоса, присъщи на нашето време?

Макар че мащабът и значението на тоя проблем са белег на съвременната епоха, по същество той е вечен. Всъщност историята ни показва, че да постигнем умиротворение и да потушим вълнението вътре в нас, да успокоим духа си, да разберем емоциите си и да победим телата си е било винаги нещо изключително трудно. „Всички проблеми на човека – казва през 1654 г. Блез Паскал, – произлизат от неговата неспособност да стои спокойно сам в стаята си.“

Известно е, че в хода на еволюцията напълно различни видове са преминали през еднакви процеси на адаптация, за да оцелеят. Същото се отнася и за философските школи, отдалечени от огромни океани и разстояния. Те са развили уникални пътища, водещи към една и съща, изключително важна цел: душевния покой, необходим на човека, за да стане господар на своя живот. За да оцелява и за да процъфтява във всяка среда, независимо колко е шумна или неспокойна тя.

Ето защо идеята за спокойствието не е някаква глупост, измислена от смахнати привърженици на движението ню ейдж, нито е нещо, предназначено само за монасите и мъдреците. В действителност той е нещо, от което всички ние отчаяно се нуждаем, независимо дали управляваме хедж фондове, или играем в Супербоул, дали започваме някакъв творчески проект, или изграждаме дом и семейство. За всеки тип човек покоят е път, който той може да измине, за да постигне просветление и отлични постижения, величие и щастие, да извърши подвиг, както и да докаже своята духовна сила.

Покоят е онова, към което се стреми стрелата. Той дава пространство за нови идеи. Подчертава перспективата. Намалява страничния шум, за да можем да чуем музите на вдъхновението. Забавя топката, за да можем да я ударим. Създава визия, помага ни да устоим на страстите на тълпата, създава мястото, където могат да възникнат благодарността и чудото. Покоят ни позволява да сме упорити. Да преуспеем. Той е ключът към гениалните прозрения и ни позволява да разбираме обикновените хора.

Из „Изкуството да бъдеш спокоен” от Райън Холидей, издателство "Сиела". Заглавието на откъса е на редакцията.