Величествени кипариси охраняват двора на Sintica Wine Resort в Сандански, където са разположени Винарска изба Синтика и реновираният хотел Villa Sintica, за който с много внимание към детайла се грижат Нела и Петко.

Те са една от най-слънчевите семейни двойки, които познаваме. При нея гостоприемството, стилът на обличане и общуване, хубавите храна и интериор са издигнати в култ, а той е неоспорим владетел на огромна база данни, на чийто анализи разчитат дузина големи компании в България и по света.

Дългогодишната им любов разцъфтява в една оживяла Тоскана по български, недалеч от ваканционната пътна артерия E79 - удобна локация за удължена спирка между големия град и синьо-зелените плажове на Халкидики. Именно тук, пред погледите на семейство и приятели, преди година Нела и Петко подновиха брачния си обет.

Именно тук посрещат своите гости, като им осигуряват комфорт, гурме преживявания и купища лично отношение, изразяващо се в споделяне на дълги истории за екзотични пътувания и срещи с цветни места и личности. Именно тук дъщеря им Емилия се радва на слънчево детство, далеч от прашните софийски улици. Срещаме се с Нели, за да научим повече за страстта, пренесла италианския стил на живот по роднитe географски ширини. Разбираме, че зад успеха на Villa Sintica се крие една не по-малко успешна лична история, която започва преди почти две десетилетия.

Нели, разкажи ми как се срещнахте с Петко, през какво преминахте, как появата на дъщеря ви Емилия промени съвместния ви път?

Едно приключение преди 17 години ме запозна с Петко. И като се замисля, оттогава все ни е интересно. Бях студентка, втори курс и исках да замина на лятна бригада в САЩ. Фирмата, която подготвяше документите, ми подаде информация, че мъж на име Петко Тинчев, който заминава с трима свои приятели, предлага и два договора за момичета. Аз и моя близка приятелка заминахме без изобщо да знаем къде и при кого отиваме. Беше най-веселото и незабравимо лято в живота ми. С Петко постепенно се сприятелихме, опознахме се като хора. Любовта ни се разви естествено, въпреки че докато бяхме в САЩ въобще не се усетихме. На летище Кенеди си стиснахме ръцете и си пожелахме късмет и попътен вятър. Буквално 48 часа по-късно се “открихме“ по телефоните и на първата седмица вече живеехме отново заедно. В София.

Нещото, което ме впечатли в него още в началото на познанството ни, беше неговата елегантна скромност и в същото време целеустременост, с конкретна посока за кариерно развитие. Много му завидях - аз, както се казва, и до ден днешен не знам каква искам да стана когато порасна. Завършихме, той замина да следва бизнес администрация в един от най-добрите университети в света, а аз останах да го чакам в София. Това е единственото време, в което сме били разделени за по-дълъг период. Физически. На първата Коледа се върна и ми предложи да се омъжа за него. А аз си мислех, че ще ме изостави, заради някоя по-красива, по-умна и по-женствена от мен. Дали е от зодията ми или „Божият план“ е бил съвместим с моя план, но всичко ни се случваше постепенно, поетапно, правилно – годеж, сватба, бебе, кариера…

Дъщеря ни Емилия е много желано бебе. В момента, в който усетих, че съм готова да стана майка, си пожелах да зачена с момиченце, което да носи името на майка ми, да е зодия Стрелец (обожавам жените Стрелец) и да има зелените очи на баща си… Само откъм цвят на очите не го докарахме.

Бях в седмия месец, когато един предприемач предложи на Петко да напусне тогавашната си работа, за да създаде своя собствена фирма. Никога няма да забравя къде и кога взехме решението – беше си страшно - аз излизах в майчинство, имахме солидна ипотека, която ни струваше половината от доходите, но бяхме единодушни – искахме да живеем като лъвове. И рискувахме. Така в рамките на няколко месеца се роди и компанията на Петко - Gem Seek. И тогава стана „весело“ – Емс не спа почти две години и половина, буквално го караше на power naps. На третия месец от раждането й разбрах, че от безсъние не се умира, само залиташ и се блъскаш в стените. Петко имаше нужда от сън вечер, за да е адекватен през деня.

Няма да забравя как вечер се прибираше и я гушваше на дивана, за да подремне малката принцеса и в неговата прегръдка. Никога този баща не е отказал любов, време и щурава игра на своята дъщеря. Как да не го обичаш, как да не го обожаваш! Неговата кариера хвърчеше главоломно. Докато аз в този момент си позволих да се превърна в Домакинята – неприятен етикет, с който се боря и до днес… но съпругът ми не спря да ме гледа с любов и обожание, въпреки моите трансформации в стилистиката на „Отчаяни съпруги“. Трябваше ми време, за да разбера, че не е нужно да сме отлични във всяко едно поприще, за да бъдем обичани.

Звучи като нестихващ извор на любов и в двете посоки. Преди година дори подновихте брачната си клетва във Villa Sintica - защо именно тук?

Villa Sintica е един от последните проекти, в които се втурнахме “през глава“. С много любов и амбиция. Петко е умен човек, информиран. Сърцат. Честен и успешен. Джентълмен. От своя страна, аз съм интуитивна. Шесто чувство или женски щуротии – няма значение, важното е, че във времето много малко пъти съм се проваляла, когато стигнем до въпроса: „Ти как мислиш?“. А той не спира да търси моето мнение – със сигурност едно от разковничетата за успешния ни съюз. Аз вярвам, че Villa Sintica ни е кармично предопределена…

Бяхме женени повече от година, а от няколко месеца правехме опити да забременея. Случи се така, че за първи път в живота си стъпих в Сандански, за да кръстим един от най-близките ни приятели. Бяхме четирима – аз, Петко, кръщелникът и приятелката му. След кръщенето Петко помоли отеца да ни прочете молитва за зачеване. Това е и месецът, в който забременях с Еми. Манастирът, където се случи кръщенето до ден днешен е най-смиреното място за мен. Там търся отговори на всичките си въпроси и помощ винаги, когато имам нужда от това. Наистина се чувствам по-близо до Бог там.