Във всеки от нас е заложено да развием себе си, като създаваме и влизаме във връзки с другите. Духът израства само в тяло, а животът се случва само във връзки. Първа е с родителите, следва тази с партньора. И в нея можем да участваме както импулсивно, така и осъзнато. Получава се осъзнато, когато сме имали кой да ни обясни, че няма проблем в това родителите ни да се карат помежду си, защото от сблъсъците им могат да добият опитност и мъдрост. Дете, на което е обяснено това, много по-лесно ще си намери партньора или партньорката, на които да се довери. И понякога изходът от моментите, в които мислим, че вече не можем да продължим нататък с партньора си, може да е сигнал, че трябва да имаме още едно дете.

Защо?

Както ти казах, хората се срещат, когато имат сходни неясноти, на които търсят да получат отговор. И в тези празноти, свързани с живота, се раждат децата, всяко следващо заема незаетата и непроиграна празнота. Информацията за рода, както кармата, е разположена като геврек около пъпа на детето. И е свързана с работата на тънките черва. Свиването на стомаха при стрес и страхове е усещането в тялото на кармата. Тя се активира от кърмата на майката. Кърмата е свързана с кармата. Закърмването дава начина, по който преработваш информацията, влизаща в теб. Приемаш я чрез храната и с въздуха. При външен стрес човек диша повърхностно, защото не може да се справи с информацията, която получава. Оттам става подвластен и на грипове, и на вируси, защото приема средата, в която живее, като агресивна. Ако е бил кърмен, се адаптира по-лесно. Ако живее непълноценно и не получи нужната способност да преработва информация, съзнанието му ще се напълни с илюзии и заблуди, ще се прероди с още повече въпроси и с по-големи празноти. И ето го закона на кармата. Смисълът на преражданията е духът да увеличи способностите си за справяне с живота и да повиши интелекта си. Смъртта е изчистване на ненужното. Три деца са минимумът, който дава пълна проява на родовата карма. Дава отговор на въпросите, които човек носи от първото си семейство и рода си и го подрежда на 100 процента. И ако искаш да надградиш с още една крачка, можеш да го направиш с още едно дете.

А ако човек няма деца?

Когато Господ отнема нещо на човек, той му дава много повече от друго. Има хора като Майка Тереза, която не е раждала, но става майка на целия свят. А в същото време има хора, които се грижат за чуждите деца и, разбирайки психиката им, развиват своето личностно израстване.


Валентин Ковачганев е автор на книгите „Регресия на зачатието“, „Подсъзнание, прераждане и нива на съзнание“ и на предстоящата да излезе „Конникът“. Повече информация на сайта www.drugoto.bg.