Носител на Грами (Dance With My Father, 2004 г.) и номиниран за още три, автор и изпълнител на евъргрийн балади като Right Here Waiting, Now and Forever, Ричард Маркс има над 30 милиона продадени албума.

Започва музикалната си кариера на 5 години. Пее джингли за звукозаписната компания на баща си – джазмузиканта Дик Маркс. Когато е на 17, Лайнъл Ричи го кани в Ел Ей, за да изпълнява беквокали. Чул е запис на негова песен. Маркс започва да прави беквокалите не само на Ричи, но и на Уитни Хюстън, Кени Роджърс, Шер.

През 1987 г. (вече е на 24) дебютният му сингъл Don’t Mean Nothing става абсолютен хит и се продава в над 3 милиона екземпляра. Три години по-късно е първият изпълнител с цели седем свои песни в класацията на Билборд за най-добрите сингли. Пише парчета за групата Chicago. Прави музика за филми, сериали и реклами. Продуцира артисти като Барбра Стрейзанд, Сара Брайтман, Лара Фабиан, Натали Кол, Майкъл Болтън и актьора Хю Джакман. През 2006 г. е част от Ringo Star’s All-Star Band в американското турне на звездната супергрупа. Записва песен с барабаниста на „Бийтълс“, включена в първия солоалбум на Ринго.

Ричард, кое е преживяването, с което би се похвалил и за което ти е най-приятно да си спомняш?

Твърде много са. Предполагам, че при повечето хора е така. На 56 години мога да кажа, че животът ми досега беше невероятен. Имам много скъпи спомени с тримата ми синове Джеси, Лукас и Брандън, които вече вървят към трийсетте. И в кариерата ми са се случвали чудеса. Преживял съм великолепни неща. Минал съм през много големи върхове и доста дълбоки спадове. Сега съм на етап за нови спомени. Преди четири години се ожених отново и връзката ми с жена ми Дейзи е все още млада. Стараем се да си създаваме спомени, което е много вълнуващо. (Дейзи Фуентес е телевизионна водеща, комедийна актриса и модел от кубинско-испански произход. Тя е първата латино говорителка на козметичната фирма Revlon. Участва в реклами на Revlon, Panthene, American Express.)

Как я срещна и кога?

Знаех коя е от 25 години насам, в един и същи музикален бизнес сме. Докато обикалях по турнета, тя представяше мои видеа по MTV и познаваше музиката ми. Бях я гледал като водеща по музикалната телевизия и в телевизионни реклами. И винаги съм мислел не само че е много красива... а че е удивителна. Има нещо в нея, нещо много готино, което винаги ме е привличало и ме кара да я харесвам. Сигурно сме се разминавали на събития, без да подозираме какво би се случило, когато се срещнем. И стана случайно, в Туитър. Преди шест години се включихме в коментарите под публикацията на наш общ приятел. И някак си спомнихме един за друг. Година по-късно я поканих на мой концерт в Лос Анджелис. Тя дойде. И се срещнахме истински.

След толкова красиви песни за любовта, които си написал и изпял, какво те кара да се влюбваш?

В моя случай си беше чиста химия. Дейзи ми направи такова впечатление, когато я срещнах. Спомням си как си помислих: „Господи, искам да познавам тази жена, да разбера каква е и коя е“. И... се впускаш в това. Не знаеш какво ще се случи. Може да се окаже, че си срещнал някого, с когото ще станете близки и приятели, а може и да не се получи връзка. Това, което нас ни свърза много силно, са някакви химични съединения. Те настойчиво ни карат да чувстваме, че имаме нужда да се познаваме.
Иначе, когато говорим за песните ми, има толкова начини да пишеш за любов. Като си помислиш само колко песни за любов има написани – милиони сигурно, може би милиарди, и продължават да се появяват. Любовните истории са различни, както и връзките, и опитът на всеки. Що се отнася до мен, всяка песен за любов, която трябва да напиша, е предизвикателство, защото трябва да бъде различна. За мен от значение за песента е обектът на влюбване. И с времето взех решение да пиша за различни преживявания, свързани с любовта – за тъгата в любовните истории, за еуфорията, в която изпадаш, когато се влюбиш за първи път. И за всичко между тези две състояния. Това е тема, която не може да бъде изчерпана откъм идеи. Някои мои текстове не са свързани с лични преживявания. Понякога пиша любовна песен за някой познат, за трудностите, които той изпитва в своята връзка и в своите отношения. Разказвам ги като наблюдател.

Моята любима твоя песен е Now and Forever. Кой те вдъхнови за нея?

Бившата ми съпруга (Синтия Родес, певица, танцьорка и актриса. Играе във филми като „Флашданс“ и „Мръсни танци“ и участва в клипа към първия хит на Маркс Don’t Mean Nothing), която продължавам да обичам. Бяхме женени дълги години и все още се виждаме. Тя е прекрасен човек. Now and Forever беше подарък за наша много отдавнашна годишнина. Когато си текстописец и музикант и си женен или имаш връзка, всички очакват, че трябва да направиш песен и за твоето момиче. По онова време ние вече имахме деца и ми се искаше да напиша любовно писмо на Синтия под формата на музика. И в момента, в който го завърших, ми се обадиха да напиша песен за финала на филм с участието на Алек Болдуин и Ким Бейсинджър. А аз точно бях написал тази и им я изпратих с въпроса – какво мислите. Реакцията беше – Боже, много е хубава! Нямаше никаква връзка с филма. Просто съвпаднаха като време.

Работил си с толкова интересни личности и звезди, кой от тях ти направи най-голямо впечатление?

Бях много впечатлен и вдъхновен от Шер. Изпях песен за един от албумите й. И то беше като жест към човека, който продуцираше песента и ме покани да изпея вокалите за нея. Когато отидох, Шер не беше в студиото. Влезе, когато започнах да пея беквокалите. И беше толкова мила. Каза, че ми е голяма почитателка. Естествено, аз бях още по-голям неин почитател. И когато свърших записите на моята част, говорихме в преддверието на студиото в продължение на час. Оказа се още по-красива, отколкото винаги съм мислел, че е.

Как изглежда един твой обикновен ден?

Когато съм на турне, обикновено пътувам към следващия град, след като се събудя, репетирам следобеда, тренирам. Ако времето е хубаво, се разхождам дълго в града, в който се намирам. Ако има планина близо до него, се катеря. Пея на концерта, вечерям, спя, будя се, отивам в следващия град. Миналия път, когато бях в София, останах няколко дни и се разхождах, обиколих интересни ресторанти. Иначе живея основно в Малибу, Калифорния, близо до океана. И когато съм вкъщи, двамата с жена ми водим доста спокоен и тих живот. Не излизаме много. Разхождаме кучето ни. Виждам се със синовете ми. Те живеят наблизо в Лос Анджелис. Не е особено звездно. По-скоро живеем доста обикновено.

Една от песните ти се казва Breathless. Какво теб те оставя без дъх?

Дейзи и всичко, свързано с нея.

Какво те вдъхновява и те кара да искаш да полетиш?

Мисля, че все още изпитвам трепет, когато започна да пиша нова песен, особено ако усетя, че е добра. Когато я запиша и я чуя, се чувствам така, както когато бях на 18 години. Все едно мога да направя всичко.