Всеки разговор с Георги Господинов носи заряда на специално събитие. Най-обичаният - можем да го кажем - съвременен български писател някак винаги успява да застане на синапса между разума и чувствата, успява да ни накара да бъдем повече човеци.

В специалния разговор за EVA, публикуван в юнския ни брой, той говори за естествения страх от бъдещето, леко и опасно преливащ в токсична "мечта" по миналото - проблем, върху който стъпва новият му роман "Времеубежище". "Да живееш в миналото или с миналото е противоестествено и вероятно убийствено", предупреждава Господинов и добавя, че да живееш без паметта за минало е нечовешко.

Няма прости отговори в този свят, а все повече хора се опитват да търсят и да дават такива. Видяхме го и по време на карантината, виждаме го и сега.

"По време на тази криза видях как много хора рязко и безпроблемно смениха мнението си – от крайно неглижиране на проблема в началото („чак пък толкоз, в Испания танцуват по улиците, а вие сте се изпокрили и пр.“) до крайно пропагандиране на затварянето. И обратното. Всички са станали твърде гъвкави. Гъвкави и радикални. И знаете ли защо е така? Защото вече никой не помни какво си казал преди ден или месец. Ето това е тежка социална амнезия. А без памет всичко е позволено. Без памет е като без Бог, всичко може."

Тези и още думи на Георги Господинов може да прочетете само в EVA, само през юни.