Мирей Матийо - моят кислород, моят смисъл, моята радост да съм жива
За французите Мирей Матийо е „врабчето от Авиньон“, защото я смятат за наследница на Едит Пиаф (на френски „пиаф” означава врабче) и защото е висока 1,52 см. Папа Йоан Павел II я нарича „певица на любовта и мира“.
Лилия Илиева 31 May 2020
Мирей се запалва по музиката от баща си, голям почитател на опери. Роже често приглася на любимите си арии с прекрасния си баритон, докато реже мрамор за надгробни плочи. Семейството й е бедно. Живеят до гробищата и са много религиозни. Тя е най-голямата от 14 деца. Пее от малка и си мечтае да стане като Едит Пиаф.
В училище не й върви особено. Има дислексия и е левичарка. Учителите я удрят през лявата ръка всеки път, когато се опита да пише с нея. На 14 години работи във фабрика, за да подкрепи семейния бюджет и да си плаща уроците по пеене. Малко след това на летен лагер, където помага, циганка й предсказва на карти Таро, че скоро ще пее пред крале и кралици.
Звездата й изгрява през 1965 г. в телевизионното състезание Le jeu de la chance (Играта на късмета), първата й поява пред голяма публика. Печели го с песни на Пиаф, облечена в черна рокля като любимата си певица. След тази изява получава предложение за договор от продуцента Джони Старк, импресарио на звезди като Пиаф, Ив Монтан, Джони Холидей и откривател на Далида. За участието си в конкурса тя е пристигнала в Париж с куфар с две рокли и чифт бельо за смяна.
Старк й наема къща, дава й пари да си купи дрехи и, както споделя певицата в автобиографията си: „Той беше художникът, аз – неговата картина“. Скоро след това тя пее два пъти в театър Лондон Паладиум и заминава на турне в Канада и Щатите, където се среща с Елвис Пресли, пее с Дийн Мартин и Франк Синатра. Старк я учи как да се движи, как да се облича, как да говори (Мирей има силен провансалски акцент), избира песните й, оформя стила й на пеене и я прави световна звезда.
Години наред таблоидите спекулират за отношенията им. Известно време след като се запознават, Старк се развежда и се жени повторно за друга жена – Никол Берто, от която има дъщеря. За интимния живот на Мирей Матийо не се знае нищо. Тя твърди, че е имала любов, но никога не признава кой или кои са били любимите й мъже. Медиите редовно я питат дали е била влюбена в Старк. (Когато се срещат, той е на 42, певицата – на 17.) Тя признава, че го обожава и той много я обича, но го нарича свой втори баща, казва, че се чувства негова дъщеря. Тиражират се и предположения, че импресариото й е наложил такъв жесток режим на работа, за да я направи звезда, че я е обрекъл на безбрачие.
Старк умира през 1989 г. и е погребан в семейното гробище на семейство Матийо. Надгробния му камък изработва баща й. А Мирей заявява публично: „Със смъртта на Джони Старк загубих половината от себе си“. Кариерата й продължава с пълна сила. Тя създава своя компания и започва да се продуцира сама. Прави дуети с Шарл Азнавур, Джони Холидей, Пол Анка, Силви Вартан и Хулио Иглесиас. Има продадени над 200 милиона плочи, репертоар с над 1200 песни на осем езика. Наградена е с две степени на ордена на Почетния легион (1998) – рицар и офицер. На 73 години, днес тя прави малко концерти извън Франция.
В интервюто е запазен оригиналният изказ на мадам Матийо, който напомня ритъма на друго време.
Коя е най-скъпата на сърцето ви песен, която пеете на живо?
Откакто майка ми си отиде през март 2016, посвещавам края на спектакъла си на нея с “Maman la plus belle du monde“ („Мама, най-хубавата на света“), защото знам, че тя ме защитава и бди над цялото ми семейство. Моята кариера започна от телевизионно състезание. Изпълнявах музика на госпожа Едит Пиаф. Публиката ме откри и хареса с нейна песен в телевизионното състезание Le jeu de la chance. Оттогава винаги й отдавам почит, когато изляза на сцена. Продължавам да пея песните й. Не съм срещала госпожа Едит Пиаф, която ще остане завинаги в сърцето на публиката като голямата дама на френския шансон. Ако трябва обаче да избера един, който ме е вдъхновявал и който ще остане завинаги в сърцето ми, това е мама.
Вие сте католичка. Имате ли молитва, която си казвате, преди да се появите пред публика?
Преди да вляза (!) на сцената, обичам да се концентрирам в ложата ми, където съм разположила няколко снимки и предмети, скъпи на сърцето ми. След като завесата се вдигне, се прекръствам няколко пъти. Музиката е моят кислород, моят смисъл и моята радост да съм жива. Така мога да изживявам своята страст. Щастлива съм и когато съм заобиколена от семейство си. Това прави живота ми пълен.
След толкова песни за любов, които сте изпели, как бихте описали любовта?
Любовта е универсална дума, понятие извън времето и се спряга във всичките й форми, дали ще е любов към семейството, към приятелите, към неща, към природата, към земята и, разбира се, любовта към съществото, близко до сърцето.