Мъж с шарена риза влиза в стая. Там има жена с шарена рокля, 15-сантиметрови ресници и дупе, върху което може да се храни цялата рода на чорбаджи Марко ведно с Бойчо Огнянов.

Мъжът говори разпалено на жената и за да е сигурен, че тя го слуша, я държи с една ръка за врата. Сигурно й се обяснява в любов. Жената, явно разбрала какво й говорят, припада. Или умира. Едно от двете е.

В това време в стаята влиза мъж с още по-шарена риза, но има и пистолет. Насочва го към мъжа с по-малко шарената риза и нещо му говори. За по-сигурно застрелва жената на пода, въпреки че тя може би е умряла, но това са само предположения.

Тогава в стаята влиза жена с една превързана ръка, яркорозов анцуг и златни обици има-няма половин килограм. В здравата си ръка държи пистолет и застрелва всички, които още не са застреляни. После изведнъж тя е в джунглата, а полицията я гони. Полицаите са облечени минималистично, само в яркосини ризи без никакви шарки по тях.

Филмът се казва „Не заслужаваш любовта ми“. Или „Сълзите на изоставената жена“. Или „Тайният грях на монахинята“. Заглавието не е много оригинално, но, съгласете се, не е лесно да измисляш заглавия в индустрия, която произвежда 1200 филма годишно в по-слабите си времена. Добре дошли в нигерийския Ноливуд, третия най-голям производител на филми в света след Боливуд и Холивуд.

Всичко започва в началото на 90-те в столицата Лагос. Тогава излиза първият нигерийски блокбастър „Живот в робство“. Той не се отличава с качество, качеството му дори доста куца, но притежава всички черти, които ще характеризират зараждащия се филмов гигант – сниман е набързо, с малко пари, взети назаем от приятели, в хола на първия братовчед, а историята е поучителна.

Ноливуд е вторият по големина работодател в Нигерия и макар парите, които се изкарват от филми, да са нищожни в сравнение с Холивуд, Лагос има своите филмови магнати и звезди. Най-обичаните актьори печелят по трийсетина хиляди долара годишно, но им се налага да си скъсват шарените ризи от работа. Режисьорите също са доста натоварени, правят по един филм всеки месец. Снимат ги за седмица-две, като средният бюджет е 15 хиляди долара, най-скъпите продукции струват цели 70 хиляди. Ноливуд наистина се разпростира според чергата си. Публиката му е голяма – по изчисления поне 600 милиона африканци на континента и по света гледат продуктите му, – но не особено платежоспособна. Огромен проблем е и пиратството.

Ноливуд е истинска народна киноиндустрия. Тя се заражда в магазинчетата за черна техника в Лагос, които поръчват филмчета с рекламна цел, за да продават видеокасетофоните си. Търсенето е такова, че скоро се снимат мелодрами, екшъни и епоси. Специални ефекти няма, но сюжетите завладяват с искреност, защото идват директно от живота. В тях се разказва за отхвърлени жени, които се опитват да си върнат мъжа, за пари и убийства, за зли духове и магии. В тях е Африка с цялата й безумна динамика, със смесицата от комплекси и самочувствие, от любопитство към новото и вяра в древни магии и злотворни духове.

В Нигерия се говорят над 300 племенни езика и това е проблем, който Ноливуд е решил с доминацията на английския в озвучаването на филмите. Но точно английският, който е официалният език в страната, се оказа препъникамък пред най-големия успех на нигерийската кинематография.

Наричат Женевиев Наджи нигерийската Шарън Стоун, през изминалите 20 години тя се е снимала в над 80 филма, а сега е минала от другата страна на камерата. Нейният филм „Лъвско сърце“, заснет за Netflix, получи номинация за тазгодишните Оскари в категорията „Международен игрален филм“ (новото наименование на „Най-добър чуждоезичен филм“, прието от април 2019 г., б.р.).

Главната героиня, в ролята е самата Наджи, поема управлението на семейния бизнес, след като баща й се разболява, и се сблъсква с всевъзможни предразсъдъци в индустрията, доминирана от мъже. В 95-минутния филм обаче диалогът е предимно на английски, като само 11 минути и 35 секунди са на езика игбо и това изхвърли „Лъвско сърце“ от състезанието. След като лентата й беше дисквалифицирана, Наджи написа в Twitter: „Не сме избирали кой да ни колонизира“.

Важното е, че добрият стар Хегел отново се оказа прав — в Ноливуд количеството е напът да се превърне в качество, и кой знае, може би един ден в България ще подсмърчаме над патилата на Одугбеми и Нгози, вместо да се притесняваме дали Булут ще избере Суде пред красивата цигуларка Мелек.