Любомира Башева, с която играете в „Ягодова луна“, ми разказа за подкрепата, която си й оказвал в началото на кариерата й. Продължаваш ли да нахъсваш млади актьори?

Можех само да подкрепям и внимателно да напътствам Бубето, както я наричаме. За мен тя е с рядък дар за нашата професия. В случаи като нейния „учителите“ трябва да пипат „ученика“ много внимателно и с бели ръкавици, за да не изкривят природния му талант и да го вкарат в шаблон. Единственият съвет, който ми хрумна да й дам, когато я приеха в НАТФИЗ, е да внимава много какво й говорят преподаващите там. И ако нещо не кореспондира с разбиранията и усета на сърцето й, да ги пренебрегва. Не бих казал, че „нахъсвам“ млади колеги. Това не е спорт. Когато срещна истински талантливи сред тях, просто им показвам респект. Тази година съм силно впечатлен от Луиза Григорова-Макариев. Благодатно за талантливия актьор е да бушува в дълбоки драми и страсти, но образът на Мила, една нескопосано-решителна романтичка, който тя изгради в лек, жанров филм, какъвто е „Диви и щастливи“, истински ми напълни душата.

Казандзакис казва, че има пет изгладнели тигъра: зрението, слухът, вкусът, обонянието и осезанието. С какво храниш твоите тигри?

Само с качествена „храна“, която ми понася. Двете любими храни са ми изкуството и сармите.