Любаша Каменова има сериозна бизнес визитка, но по душа е пътешественик и не оставя личното си летящо килимче да бездейства. Откарвало я е къде ли не, вече и в Африка, в местата, които дори безкрайните повторения на лъв-лови-антилопа по „Нешънъл Джиографик” не могат да превърнат в клише – резервата Серенгети и платото Нгоро-Нгоро. И двете са в Танзания, където Любаша беше на сафари, без пушка и дори без лък и стрели, само с добрия стар лендроувър и пухено яке.
Защо с яке?
Защото температурите през януари бяха между 17 и 21 градуса. Нощем в леглата ни слагаха грейки. Валеше и дъжд, макар че беше сухият сезон. Местните казаха, че не е нормално време, въпреки че „Тото” пеят: „Да благословим дъжда в Африка”.
Видяхте ли голямата петорка на Африка – слон, лъв, бивол, леопард, носорог?
Даже голямата седморка видяхме, защото добавям хипопотам и жираф. Но най-симпатични ми бяха зебрите. Искам да съм зебра.
С какво ви спечелиха?
Нашият водач Джоузеф, който беше завършил колеж по управление на диви животни, ни разказа, че зебрите имат уникални свойства. Те са приятелски настроени към газели, антилопи, жирафи, щрауси и могат да се движат в групи с тях. Добронамерени са към хора, което заблудило последните, че могат да ги опитомят. В Европа се опитали да ги използват за селскостопанска работа, но зебрите, макар и учтиво, твърдо отказали. Обичам хора и животни с характер. Освен това дори когато са стари или болни, изглеждат добре. Не отслабват, цветовете им не помръкват, кожата им не увисва.
Зебрите са черни на бели ивици или бели на черни ивици?
Учените разрешиха този фундаментален въпрос. Основният цвят на кожата е черен, а белите ивици се дължат на депигментация.
Кой беше най-страшният момент от пътуването?
В Серенгети бяхме настанени в палатков лагер. Имахме самостоятелна палатка, легло с балдахин, баня, тоалетна. Вечер до палатката те придружават двама пазачи с оръжие и фенер. Влизаш, пускаш ципа и до сутринта не трябва да излизаш. За спешни случаи имаш уоки-токи. Още първата нощ се събудих от шум до главата ми. Нещо дишаше и стъпваше тежко отвън, а от нещото ни делеше само платът на палатката.
И?
Толкова бях уморена, че не ми се мислеше какво е. На сутринта видяхме следи от огромен бивол. В Серенгети средното тегло на мъжките е 750 килограма. Джоузеф ни каза, че отделените от стадото мъжкари редовно влизат в лагерите, защото така се предпазват от нападения на лъвове. На следващия ден видях бивол до палатката за хранене. Не знам дали беше нашият, погледна ме и ми се стори, че кимна. Започнах да харесвам и биволите.
Погалихте ли лъв по гривата?
Когато пътуваш из саваната, нямаш право да излизаш от колата. Покривът е подвижен и можеш да се изправиш и да гледаш отгоре, но не и да слизаш, защото тогава миризмата ти се разнася надалеч и дразни животните.
Срещнахте ли масаи – онези красиви, високи, пъстрооблечени пастири?
Бяхме на посещение в масайско село. Показаха ни типичния си танц, който се състои от соло изпълнения на висок скок от място. За моя изненада масаите нямат много добра слава сред останалите танзанийци. Мнението е, че са мързеливи, не обичат училището и просят по пътищата. Познато, нали?
Как беше храната?
Уникално вкусна, навсякъде. Месото и зеленчуците са със забележителен вкус, само бирата „Килиманджаро” не струваше особено.
Африка в една дума.
Майка.
