Как възпитаваш собствените си деца? Какви са трудностите, с които се сблъскваш?

Хм, сега се сещам за израза „обущарят ходи бос“ и силно се надявам той да не важи за мен. :) Разбира се, че като родител ги възпитавам с много любов, старая се да бъда търпелива, но вече подхождам изключително осъзнато към капризите на децата, към нуждите им, към техните тревоги и лични моменти. Уважавам желанието на моя голям син, който е на 11 години, да бъде сам, да бъде с приятели, да играе на електронни игри. Последното с мярка. Малкият е само на година и три месеца, но пък може да се храни сам с лъжица, помага ми да простирам, като ми подава дрешките си от легена, прибира си играчките в коша... Старая се да ги уча на отговорност, на справяне първо с по-малки задачи, а след това и с по-големи. Старая се да давам личен пример. Всяко нещо, което изисквам от децата си, първо го правя аз. Ако искам детето ми да не е с мобилен телефон на масата, то и аз не съм. Ако искам той да си спазва обещанията, и аз си спазвам обещанията. Когато имам нужда от лично пространство, му го казвам и му обяснявам, че това не е заради него. Не използвам насилие и обиди. Прегръщам много и целувам децата си. Вечер си говорим, споделяме си. Налагам си да споделя с него не само своите успехи, но и неуспехите. Опитвам се да избягам от това, което много родители правят – опитите да нарисуват себе си перфектни пред детето си, за да бъде и то задължено да бъде перфектно.

Какви въпроси задават най-често децата в Академията за добри обноски?

Децата са истинска палитра от емоции и желания. Питали са ме защо има лоши хора, защо се учим, че не бива да обядваме с телефон на масата, а мама винаги го прави. Едно момиче на 7 години ме беше помолило да кажа на мама да откаже цигарите. Питали са ме какво да направят, когато някой ги удари или обиди, когато приятел им каже, че няма да си играе с тях. Питали са ме какво да правят, когато братята и сестрите им непрекъснато им разхвърлят стаите. Може би следващата книга, която ще напиша, ще се казва „Какви въпроси задават децата“. До голяма степен моята книга е базирана на реални случки от опита ми в академията. Алекс и Криси, героите в книгата, също са реално съществуващи деца.

Има ли добри и лоши деца?

За мен няма такова разделение. Има деца, които имат добро поведение, и деца, които имат лошо поведение. Същото важи и за възрастните. И най-добрият човек, когото познавате, и вие, и аз, и вашите читатели, всеки е имал ситуации, в които се е държал толкова лошо, че не можем да го познаем. Така че аз правя разлика между същността на детето и неговото поведение в определена ситуация.