Защо е важно на децата да им пука

Поля Александрова 22 April 2020

Всичко започва с желанието на Ставрос Ставру и Ива Груева да съберат няколко „свята“ в едно. Този на технологиите и дигиталните устройста, който предизвиква усмивките на децата, с този на училището, където детето започва своя истински социален път и се учи, освен всичко друго, да общува и взаимодейства с другите. Прибавят към това и света на природата, който освен че е пълен с много красота, е застрашен от дейността на хората.

Прототипът на “Пукльовците” се ражда спонтанно на Коледа през 2017 г. и е подарък за сина на Ставрос, който тогава е в първи клас. Играта бързо се превръща в сензация в цялото училище, а създателите му - в звезди. Децата харесават преди всичко това, че работят в екипи, и че помагат на „Пукльовците“ да решават различни екологични проблеми – от замърсяването на водите и въздуха, до рециклирането на отпадъците и изсичането на горите. А учителите от своя страна се радват на по-голяма ангажираност и мотивация за учене от страна на учениците.

“Пукльовците” са и финалисти в тазгодишното издание на ПРОМЯНАТА на фондация Reach for Change България, събираща на едно място социални предприемачи, с ефективни идеи и решения за бъдещето на децата в България. Въпреки очевидните успехи, решихме да попитаме Ставрос и Ива за мотивацията им да продължават да работят по проекта и до днес.

Трудно ли беше началото? Кой за какво отговаря в “Пукльовците”?

Ставрос Ставру: Всичко можеше да приключи с онзи прототип през зима на 2017–2018 г., ако не беше едно проучване, което учителите споделиха с нас. Става въпрос за изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), което показва, че през 2015 г. 64% от децата по света нямат базови умения за работа в екип. Този процент е дори по-лош за България. И тези учители ни помолиха да не спираме, да се фокусираме върху този проблем и ни увериха, че „Пукльовците“ имат потенциала да помогнат в неговото решаване. И колкото и трудно да беше началото, вярата, че това, което правиш има смисъл и ще бъде от полза, ни крепеше и ни даваше сили да продължим.

Като изключим чисто техническите неща, аз и Ина правим всичко заедно. Идеи. Концепции. Тестове и прототипи. Всичко. Като в този процес ни помагат още много хора. Работим с невероятни експерти от Софийски университет като Любка Алексиева, Анна Трошева и Далия Ал-Халил. Като финалисти в ПРОМЯНАТА имаме безценната подкрепа на Reach for Change и Нова Броудкастинг Груп. Имаме много партньори и отделни хора, които ни съветват. Но най-ценна е работата и обратната връзка от учителите, с които се срещаме всеки ден. Използвам тази трибуна, за да изкажа нашата благодарност към всички.

Каква е философията зад проекта - на сайта виждаме задачи за деца от всякакви възрасти и класове, като освен интерактивност и екипност, те насочват и към социална ангажираност? Тези три неща - възможността да се свързваш с другите, да работиш в екип и да имаш отношение към процесите в света - важни ли са за децата днес?

Често се шегуваме в инкубатора за социални предприемачи на Reach for Change, че „Пукльовците“ раждат следващото поколение социални предприемачи в България. Това е така, защото философията на „Пукльовците“ е, че трябва да ти „пука“, за да има промяна. Трябва да те е грижа за другите. За природата. За света като цяло. От там идва и името на игрите. Без тази чувствителност ние няма как да работим заедно, в екип. А само заедно можем да решим проблемите, пред които е изправено човечеството. И имено на това учим децата, при това от ранна детска възраст.

Какво е важно за децата в 1. до 4. клас се определя най-вече от това, какво е важно за родителите и за учителите. Това са фигурите, които оказват най-силно влияние върху тях и които все още имат много силен авторитет. Ето защо ние се обръщаме имено към учителите (а от скоро и към родителите) и се опитваме да подчертаем колко важни са уменията за работа в екип и про-социалните нагласи, не само за благополучието на децата като възрастни, но и аз добрия климат в клас и ефективния учебен процес в час. Срещаме много разбиране, а невероятните впечатления, които много учители и директори остават у нас, ни вдъхнови да започнем рубриката „Героите на Пукльовците“. Сред първите ни герои са г-жа Марияна Касабова и г-жа Цветанка Тонева от столичното 120. ОУ „Г. Раковски“, г-жа Боряна Теодосиева и г-жа Снежана Зашева от 84. ОУ „Васил Левски“ в с. Герман и г-жа Жанета Стойкова от столичното 145. ОУ „Симеон Радев“. Най-силни са впечатленията ни от ЧОУ „Св. София“ в гр. София, които обогатиха нашата методика и използваха „Пукльовците“ за да развият ценностите и характера на своите учениците. Това, което са постигнали там е повече от невероятно, а това, което ни трогна изключително много бе стихотворение, което написаха за нас – “Пукльо“.

Класната стая, истинска или виртуална, е форма на екипна работа. Как да направим така, че всеки един ученик да се почувства равностойна част от този екип - от кого зависи това?

Уменията за работа в екип са като всички други умения. Ние не се раждаме с тях. Ние ги придобиваме чрез практика. И за да стане по-ясно ще направя аналог с карането на колело. Колко книги е нужно да прочетете, за да се научите да карате колело? Отговорът е, че само с четене едва ли ще се получи. Нужно е да се упражнявате. Вероятно в началото ще правите доста грешки. Възможно е дори да се нараните (или да нараните някой друг). Но след известна практика ще може да карате свободно колело. А ако карате постоянно и правите все по-сложни упражнения – един ден може би ще сте на финал на някое голямо международно състезание. Същото е с уменията за работа в екип. Само чрез теория под формата на правила и напътствия не става. Нужен е опит, който освен това трябва да бъде осмислен. Имено това правят „Пукльовците“. Игрите са инструментът, чрез който децата трупат социален опит (в контролирана среда), а методиката ни на обучение помага на учителите да „преработят“, заедно с децата, ефективно този опит.

Казват, че съвременното училище покрива нормативите за знания, но не успява да се справи с т.нар. умения за справяне с живота. Без последните, усвояването и практикуването на знанията се оказва почти невъзможна мисия. Как може да се намери баланс според вас, така че децата да получат по равни дози и от двете?

Наблюденията ни показват, че учителите са изключително натоварени да следват учебния план и не успяват да намерят време за нищо друго. А учебният план за 1. до 4. клас рядко включва практикуването на умения за справяне с живота. За нас това е необяснимо, защото дори Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (където България е кандидат за членство) посочва този тип умения като ключови за успех в 21 в. Това не означава, че нищо не се прави в това отношение. Специално за работата в екип, учителите се насърчават да разделят класа на отбори и да дават екипни задачи (най-често под формата на проекти), а в някои учебници могат да бъдат намерени упражнения по двойки или четворки. Но това е крайно недостатъчно. И, което е най-важно, липсва систематичен подход, както и методика, която да напътства учителите в това да развиват такъв тип компетентности.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР