В края на миналата година имахме среща с българския еврокомисар Мария Габриел, която беше запозната с проучването на PISA, показващо, че Европа и в частност България, имат лоши резултати по умения за работа в екип и значително изостават по този показател. Тя се съгласи да бъде наш посланик и се ангажира с решаването на този проблем. За нас ще бъде огромен успех, ако успеем да убедим МОН да заложи в задължителната учебна програма за 1. до 4. клас поне 1 час седмично за развитие на „меки“ умения (вкл. умения за работа в екип). Това ще бъде само началото в усилията ни да гарантираме, че децата ни ще бъдат подготвени и ще могат да отговорят на изискванията на 21 в.

Какво още липсва на българското образование в наши дни и как "Пукльовците" компенсират част от дефицитите?

Отново, според нашите наблюдения, първото нещо, което липсва е свобода на действие от страна на учителя. Ако той реши да упражни умения за работа в екип – в кой час да направи това? Този въпрос сме получавали стотици пъти. Най-често ние отговаряме „В часа на класа“. Но там също учителите имат материал, който трябва да вземат. И този материал далеч не е маловажен. Тогава ние отговаряме „В часа по математика, защото децата така или иначе упражняват материала по математика“. Тогава учителят казва, че не може да отдели 10 минути за рефлексия и осмисляне на екипната работа на отборите (където се случва същинското „учене“ в това да работят в екип), защото това не е свързано с математика. И т.н. и т.н.

Второто нещо, което липсва е методика с насоки и съвети за това как учителите да развиват подобен тип компетенции, както и различни инструменти, чрез които да се трупа социален опит в контролирана среда (т.е. под надзора на учителя или родителя). Именно тези дефицити адресират „Пукльовците“. Но се оказа, че това е изключително трудна задача. Разработката на игри, които да са достатъчно увлекателни за тази възрастова група, е творчески процес и изисква много вдъхновение. От друга страна създаването на методика изисква научен подход, за да се докаже нейната ефективност. Вярваме, че нашият екип е постигнал много, но имаме и още много какво да направим, за да предоставим перфектното решение.

Какво прави "Пукльовците" различни и уникални, сравнено с други форми на алтернативно/извънкласно образование, които срещаме днес?

Ще се върна отново в началото на това интервю. Това, което прави „Пукльовците“ уникални е, че обединява няколко свята в едно. Дигитални технологии. Социални умения и работа в екип. Екологични проблеми и про-социални нагласи. Но не само това ни прави различни.

Може да прозвучи нескромно, но „Пукльовците“ са първите по рода си игри не само тук в България, но и в целия свят. В тях едновременно, на едно устройство (препоръчително таблет), могат да играят до 6 деца едновременно, като задачите, които решават изискват висока степен на сътрудничество и кооперативност. В същото време те идват и с разработена методика и структуриран подход за това как учителите да развиват 8 компетенции, свързани с уменията за работа в екип. Това са кооперативност, комуникативност, толерантност, емпатия, адаптивност, самоконтрол, асертивност и решаване на конфликти.

В началото на тази година създадохме платформа, която дава възможност на учителите, както и на различни организации да създават собствено съдържание. Така, освен игри по математика и български език, сега учителите могат да намерят разнообразие от теми. Например, изключително горди сме от съвместната си работа с Националния център за безопасен интернет (safenet.bg), с който създадохме специални игри за Дните на медийната грамотност 2020, както и от общия ни проект с Разказвачът на приказки, чрез който популяризираме съвременната българска детска литература. Целта ни е „Пукльовците“ да се превърне в една от водещите образователни платформи у нас, в която не само ние сме автори, а автори са всички, които искат да създават образователно съдържание и да го предоставят под формата на увлекателни и силно ангажиращи игри. А когато това съдържание има и важно социално значение – то ще бъде напълно безплатно за всички.

Друга уникална характеристика на „Пукльовците“ са турнирите, които организираме. От началото на годината до преди извънредното положение успяхме да проведем 4 такива турнири – 3 в гр. София и 1 в гр. Стара Загора. Особеното на тези турнири е, че 9 отбори от 9 училища се срещат и сравняват силите си по екипна работа. В бъдеще плановете ни са тези турнири да са изцяло кооперативни, а точките, които отборите направят, да се осребряват и да отиват за местни екологични каузи. Така ще „затворим кръга“, както обичаме да казваме. Деца, от „на ужким“ помагат на „Пукльовците“ да решават екологични проблеми чрез нашите игри, ще започнат „наистина“ да помагат на различни екологични организации. Също така направихме възможно провеждането на онлайн турнири с виртуални екипи (първите по рода си в България), които ще се състоят в края на април и началото на май. Отново целта е да подчертаем важността на уменията за работа в екип, които днес са още по-актуални, когато всички работим и учим дистанционно.

Друго нещо, което ни прави различни е, че ние искаме да предложим решение и за вкъщи. Вярваме, че само чрез съвместните усилия между учители и родители може да има устойчив ефект. Но, докато в училище липсват дигитални технологии, у дома те са в повече. Ето защо създадохме първата си физическа, настолна игра – „Нефтопукльовците“, чиято премиера ще бъде през м. май. Тя ще бъде предназначена за вкъщи и ще дава възможност на цялото семейство да работи в екип, за да помогне на един „Нефтопукльо“ да почисти най-големите нефтени разливи в историята на човечеството. Така ще въвлечем и родителите в учебния процес и в това да затвърдят важността на про-социалните ценности, които учителят се опитва да изгради в училище.

Правилно ли е извънкласните форми да се наричат “алтернативно” образование - не трябва ли с малки стъпки те да стават част от официалния учебен процес? Няма ли по този начин да достигнат по-лесно и по-всеобхватно до учениците?

Нашето разбиране е, че има базови компетенции, които трябва да се развиват у всяко дете, и такива, които да се развиват спрямо нуждите и талантите на съответното дете. Първите трябва да са част от задължителния учебен материал, докато вторите трябва да бъдат избирателни. Водещите рамки, описващи ключови умения за 21 в., включително тази на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посочват уменията за работа в екип, както и редица други „меки“ умения, като определящи качеството на живот, което децата ни ще имат като възрастни. Да не говорим, че 79% от българските работодатели посочват уменията за работа в екип като най-важното изискване към своите кандидати за работа. Данните са от анкетно проучване за изискванията на работодателите при подбора на служители, проведено като част от проекта „Разработване и въвеждане на актуализирани учебни програми в ОКС „Бакалавър“, направление „Администрация и управление“, в съответствие с изискванията на пазара на труда“. В този ред на мисли, не „алтернативното“ образование е мястото, където да се развиват умения за работа в екип у нашите деца.

Организирате първото по рода си онлайн състезание за виртуални екипи за деца в 3 и 4 клас. Обстановката, в която се намираме, провокира ли ви по някакъв начин? Много хора и екипи работят ефикасно от разстояние в момента, което доказва, че екипността наистина може да бъде виртуална.

В началото на извънредното положение не се чувствахме добре. „Пукльовците“ винаги са изисквали училищна среда и непосредствена комуникация между децата. А това нямаше как да се случи. Но не това ни натъжи. Натъжи ни факта, че в създалата се криза, „Пукльовците“ не можеха да помогнат на децата, учителите, родителите и цялата екосистема.

Но бързо се мобилизирахме и направихме всичко по силите си, за да променим това. Първо направихме така, че „Пукльовците“ да могат да се играят онлайн, от вкъщи и ги пуснахме напълно безплатно до края на извънредното положение. В момента игрите ни са свободно достъпни на http://puk.bg/, a само за първите няколко дни бяха изиграни над 5000 игри. После създадохме кратко ръководство с насоки и съвети към учениците от начален етап как да учат ефективно в условията на дистанционно обучение, което също е свободно достъпно на нашия блог http://blog.thepoppals.com/. Сега организираме и първото по рода си онлайн състезание с виртуални екипи в България.

Ще има 3 турнири (на 24.04, 01.05 и 08.05), които са отворени за всички желаещи. Първите три отбора от всеки турнир ще се класира за ФИНАЛА на 14.05. На него ще се определи кой е „Най-добрият виртуален екип в България (3 - 4. клас)“. Участието в състезанието е напълно безплатно, но е необходима предварителна регистрация на https://thepoppals.com/tournament/. Също така, благодарение на финансовата подкрепа на Виваком, за всички финалисти ще има награди, а победителите ще получат предпремиерно настолната игра за „Нефтопукльовците“.

Критерии за участие в турнирите са екипите да се състоят от 4 деца, които са в 4-ти или по-малък клас, а условието ще бъде те да играят с Пукльовците онлайн и отдалечено едно от друго (напр. всяко дете от вкъщи). Задачите, които децата ще решават са свързани с учебния материал по математика и български език за 3-ти клас, но ще изискват висока степен на сътрудничество и кооперативност. А това във виртуална среда е още по-трудно и са нужни още по-добри умения за работа в екип – тема, която е изключително актуална в днешните условия на дистанцирано обучение и работа от вкъщи. Използваме възможността да поканим всички учители в 3. и 4. клас да се включат в нашето състезание.

И все пак - как в този наплив от онлайн предложения, свързани предимно с дистанционното обучение на децата, да съумеем да очертаем в съзнанието им разделението между аналогов и дигитален контакт, така че те да са еднакво полезни и в двата формата, когато му дойде времето?

Ние вярваме в баланса. Създадохме „Пукльовците“ като дигитални игри, защото технологиите липсваха в училище. Сега направихме първата си настолна игра „Нефтопукльовците“ за вкъщи, защото технологиите преобладават у дома. „Не тро̀ви отровата, а дозата.“ е казал Парацелз и смятам, че е прав. Но не винаги е лесно да намериш този баланс. Но пък е важно никога да не се отказваш.

Каква е вашата дефиниция за екип?

На финалния екран на нашите игри има два показателя. Единият е резултатът на отбора. Той показва колко добре отборът се е справил с решаването на екологичния проблем, пред който е бил изправен. Другият показател е настроението в екипа. Той отразява как всяко едно от децата се чувства в края на играта. Дали е тъжно, защото е останало изолирано и не е било интегрирано от своите съотборници. Дали е ядосано, защото някой го е обидило в играта. Дали е напрегнато, защото през цялото време са го пришпорвали. Или пък се чувства щастливо, защото е имало подкрепата на своите съотборници. Посланието, което отправяме към децата е, че и двата показателя са важни. И това е и нашата дефиниция за успешен екип, а имено постигането на баланс между резултата от работата на екипа и морала в екипа.

Важно ли е да ти пука?

За нас „пука“ и „промяна“ са синоними. Нищо не започва с апатия и безразличие. Всичко започва с чувствителност и загриженост.