Още когато през януари 2020 г. певицата и съдия в шоуто XFactor Никол Шерцингер показа официално новото си гадже – 35-годишният ръгбист Том Евънс – коментарите в таблоидите и социалните мрежи (особено в България) бяха недвусмислени. Том категорично бе обявен за „копие“ на бившето гадже на Шерцингер - Григор Димитров. И наистина на някои от кадрите приликите между Евънс и българската тенис звезда са далеч по-натрапчиво очевидни от разликите (Гришо е с 6 години по-млад и с 3 см по-висок от ръгбиста).

Дори и да не следите обаче любовния живот на бившата вокалистка на момичешката група Pussycat Dolls отблизо, вероятно сте забелязали този често срещан феномен – новото гадже на ваш приятел или приятелка дори чисто физически силно напомня човекът, с когото наскоро се е разделил/-а. Може би същото се е случвало и в собствения ви живот – следващата ви връзка е едва ли не с клонинг на бившия/бившата. При това, колкото и парадоксално да звучи, избирате същия или подобен тип дори когато раздялата с „първообраза“ е била такава, че искате да я забравите колкото се може по-бързо.

ЕVA попита психотерапевта Кремена Станилова какво е обяснението на този феномен и използва повода, за да й зададе още няколко въпроса за това защо избираме тези, които избираме. Е, ясно е, че винаги можем да разчитаме на обяснението „Просто ме кефи такъв тип“. В случай обаче, че то не ви е достатъчно...

Случаят с Никол Шерцингер, Том Евънс и Григор Димитров е просто пример. Защо толкова често се получава така, че новите ни партньори силно приличат на тези, с които сме се разделили наскоро, при това не само външно, но и като характер? Случва се дори когато раздялата е била болезнена за нас.

Човешкото същество е алогично на повърхността, но в дълбочина неговото поведение винаги има своята логика. Всички ние, независимо от пола си, се подчиняваме на едни много често неосъзнати закони, които биха могли да ни дадат яснота и отговор на много въпроси, ако обаче успеем да ги осъзнаем. И едва след това да потърсим онази връзка, която ни кара да се чувстваме физически и психически добре. Не казвам щастливо, защото щастието е субективно понятие. Понякога и за някои хора щастие е да се състезават и да мерят егото си с това на партньора си и затова търсят връзки, които да им осигуряват това. Но никой не може да излъже тялото си, което е и домът за душата, че се чувства добре в дадена връзка за дълго.

Най-важното обяснение за това,че намираме сходни като външен вид и като поведение партньори е, че мозъкът ни търси добре усвоени и познати модели. Така както автоматично се отправяме към обичайните места за кисело мляко в супермаркета например. За да оцелеем и да обработваме ежедневно информацията, която ни залива, мозъкът ни има нужда от модели, които да следваме, без да се замисляме. Така поддържаме обичайния хомеостазис (равновесие) в организма си и не се подлагаме на стрес. Всички знаем колко объркани се чувстваме, когато в магазина са направили разместване и не намираме млякото на обичайния рафт. Това за мозъка и тялото е стрес и поражда тревожност. Обаче ако за такива ежедневни неща, моделите ни помагат да не се стресираме излишно, за емоционалните връзки те само първоначално носят комфорт. След това често именно те са причината за постоянния стрес и неудовлетвореност, защото се получава нещо абсурдно – търсим модели, които са ни познати, дори и да са ни причинили нещастие или дискомфорт в миналото. Едно от обясненията за сходния външен вид на партньорите може да бъде теорията на Конрад Лоренц за импринтинга. Според този механизъм впечатления и образи, възприети в по-ранен (от ранното детство до пубертета) или в критичен период в живота, остават трайно фиксирани в паметта и ние продължаваме да търсим точно определени външни физически и поведенчески черти.

Има ли значение каква е била раздялата за това дали следващият човек, с кого ще имаме интимна връзка, ще е "клонинг" на предишния?

Наблюденията ми показват, че няма значение дали си „напуснат“ или си „напускащ“ или пък раздялата е била по взаимно съгласие. Всички ние при изборите си на партньори сме илюстрация на един механизъм, наречен от Фройд „принуда към повторение”. Този механизъм именно ни кара да търсим отново и отново връзки, които са ни наранили или разочаровали, дори и когато формално са приключили по взаимно съгласие (а всъщност много от тях приключват поради неудовлетворени нужди). Несъзнавано търсим втори шанс, за да спечелим играта и да възстановим себеоценката си. Едно от обясненията е, че първите ни обекти на любов са мама и татко и често избираме сходни черти и поведения, които да ни повторят модела, в който сме впримчени от ранното детство. В случай, че родителският модел не е бил здрав, ние несъзнавано търсим реванш в собствените си отношения. Така в стремежа си към перфектна връзка накрая получаваме перфектно преиграване на едни и същи филм. Но това е и несъзнаван опит да излекуваме детските си травми. Според изследванията на Джон Боулби за типовете привързаности, които установяваме с родителите си, ние търсим такъв тип и като възрастни. При сигурната привързаност имаме грижовен родител, който е посрещал и уважавал нашите нужди и затова на по-късен етап ние имаме доверие в себе си и в света. При амбивалентната привързаност ние като деца сме били обект променливо поведение от страна на родителите – ту грижовно, ту нехаещо - което ни е направило тревожни, а понякога и агресивни. При отбягващата привързаност родителят е дистанциран от детето, което го кара да се отдръпне в себе си и да не разчита на никого като търси самостоятелни дейности. При дезорганизираната привъзаност родителят прилага физически или психически тормоз над детето и изгражда в него представата, че любовта и болката вървят ръка за ръка. Голяма е вероятността в бъдещите си връзки това дете да търси подобни насилствени отношения, влизайки в ролята на жертва или насилник. Ние несъзнателно търсим преиграване на някои от тези модели, но е много важно да осъзнаем едно - макар и дълбоко закодирани, тези модели могат да бъдат разбити. Единият начин е да си позволим да преживеем разочарованието от връзката с партньора, с който току-що сме се разделили, а не да се хващаме веднага за следващия или пък обратното - да се обречем на „монашество“. Която и от двете крайности да изберем, ние всъщност избягваме да научим най-ценния урок - урока на себепознанието чрез болката. Нужно е да затворим ситуацията с благодарност, но това е дълъг и нелек процес и често е нужно да се работи с психотерапевт.

А кога избираме съвсем друг тип партньор, диаметрално противоположен на бившия/бившата ни?

Когато си изграждаме защита пред болка, която сме изпитвали в миналото и не искаме да ни се случи отново. Тази болка може би е свързана с родител, на когото в никакъв случай не искаме да приличаме или пък може би - с предишен партньор, който ни е наранявал, изоставял или пренебрегвал. Интересното е, че често може да потърсим противоположен характер за постоянен партньор, но ако в нас има заложена една жертва, която си търси нараняването, може да саботираме връзката с поведения, които са контра продуктивни, защото ни е станало прекалено скучно и дори прекалено добре. Нараненото дете в нас просто ще саботира връзки, които са спокойни. Наблюдавала съм жени или мъже, които имат перфектни партньори, създаващи им сигурна и спокойна връзка, но си намират любовници, с които да се върнат към невротичния модел, с който са свикнали и които могат да бъдат насилници или зависими от субстанции типове.

По-често при жените или при мъжете се случват подобни „дублажи“?

Мъжете също следват подобни модели, но те по-рядко стоят дълго във връзки, които им създават дискомфорт. За разлика от жените, които възприемат традиционно одобрявани и считани за правилни, за изконно „женски“ поведенчески модели, включващи безкрайно търпение или вярата, че само от жената зависи да върви една връзка добре. Добре е за всеки човек да осъзнае моделите, които повтаря във връзките си, а не да следва някакъв идеал за връзка, изграден от киното или от обществото. Ако обръщаме внимание на повтарящите се модели в нашите връзки ще получим информация за особеностите на нашия характер и за липсите, които привличат подобни модели. Не обичам съветите, но ми се иска да завърша с нещо като жокери за размисъл и прилагане. Наблюдавайте моделите на поведение, които се повтарят в един партньор, а не се захласвайте по думите. Опитайте се да осъзнаете всички качества на партньора ви или на всички досегашни партньори, които са ви фрустрирали. Задайте си въпроса каква ми е ползата да бъда с такива партньори и как с поведението си "поливам" такива връзки, които да водят до едни и същи резултати?