Григор и Ализе са семейство от лятото на 2019 година, ожениха се в София с голяма група гости от родината на Ализе – Франция, и от още петнайсетина държави, откъдето са приятелите им. Тогава ви запознахме с речта на кума им Борис, защото беше прекрасен разказ за любовта.
Григор и Ализе живеят и работят в Ню Йорк, една от горещите точки на картата на пандемията. Помолихме ги да опишат обстановката в Голямата ябълка и собствените си чувства.

Какво е положението в Ню Йорк?
Противоречиво. Всички виждаме какво пишат новините - истерии за масови гробове, че сме в епицентъра на пандемията, смъртни рекорди, и също така, това не се чува, но наистина всички магазини, освен някои за храна, са затворени. Сред изключенията са Dunkin' Donuts - те винаги са отворени. Повечето ресторанти предлагат доставки. От друга страна, навън е пролет, Central Park е пълен с тичащи хора, разхождащи се кучета и играещи си деца. Из квартала ни се разхождат почти толкова хора, колкото и преди епидемията, само че сега повечето са с маски. Има метро и автобуси. Ако отидеш извън Central Park обаче, надолу в Манхатън към Midtown и Financial District, където е Wall Street, е пустош. Само бездомните са останали.


Какво говорите и споделяте с вашите приятели?
Първоначално всички се питахме как сме и как се оправяме, и всеки имаше забавна история как се справя с определен аспект от ежедневието си. Сега, един месец по-късно, отговорите са едни и същи до такава степен, че не се питаме вече. Ежедневието е много еднообразно - ставаш, оправяш се за работа, сядаш пред компютъра, прекарваш 75% от деня си във видео конференции. Вечер, ако ти остане време, гледаш сериал, готвиш или се занимаваш с някакво хоби, след това си лягаш и после пак. През уикенда е същото, но с по-малко видео конференции. В САЩ хората са полудели по шоуто Tiger King по Netflix - това е разнообразна тема за разговор. Също така се говори за упражнения и спортове, които могат да се упражняват от къщи. В началото всеки събираше информационни източници, почти като състезание кой ще има най-новата информация, но месец по-късно хората се успокоиха и спряха да се състезават с линкове.


Има ли паника?
На лично ниво видяхме доста паника от началото до предпоследната седмица на март. Предполагам вашите читатели също са чели за драмите с изкупуване на тоалетна хартия, запаси, опашки, лекарства и т.н. Сега хората започват да свикват с новия начин живот малко по малко - повече отпреди носят маски и ръкавици и спазват дистанция, няма събирания, срещи за кафе или разходки с приятели, не виждаме хората да си ходят на гости, защото в повечето сгради силно препоръчват да не се пускат хора, които не живеят там. Има усилваща се паника заради безработицата. На този етап милиони хора, работещи в ресторанти, барове, спортни клубове, стадиони, магазини и подобни места, са загубили работата си. Следващи са хората, които работят в офиси, тъй като компаниите започват по-ясно да си представят ефекта върху приходите си, който в много случаи е негативен, съответно започват да разпускат служителите си. По-възрастни колеги, които по време на финансовата кризата през 2008 година са изгубили работа, разказват, че тогава поне е можело да се срещаш с твоя нетуърк и с приятели, да се движиш свободно из страната (може би да отседнеш при родителите си, ако не можеш да си платиш наема или да летиш до друг град за интервю). Сега е по-трудно заради лимитите на дистанцирането и ограничената мобилност. А и трябва да се притесняваш за здравето - своето и на околните.


Какво виждате от прозореца обикновено и какво - в тези дни, шумът на града същият ли е, Ню Йорк е известен с непрестанното си бумтене?
Не е същото както преди пандемията. В Ню Йорк винаги си в задръстване - дори в малките часове сутринта, и 24/7 има отворени барове, ресторанти и магазини. Сега има значително по-малко коли в движение, но и като цяло в града, тъй като всеки с къща или семейство извън града се е изнесъл. За съжаление, много по-често се чуват сирени. Първата седмица на април – почти на всеки 20 минути в нашия квартал. Наскоро чух нещо, което не бях чува никога - статичния звук, който издават всичките екрани на Times Square. Досега винаги е бил заглушаван от навалицата хора на площада. Също така се чуват песните на птиците, преди бяха заглушени от многото коли.

Откъде се информирате - гледа ли се телевизия или само по електронните медии?
Основно по електронните медии. Аз се информирам от New York Times, Johns Hopkins, и Barron's. New York Times и Johns Hopkins имат най-подробните и, според експерти, точни карти за вируса. Barron's е специализирана медия, която чета за работа, но в която има много лесни за разбиране и кратки макроикономически анализи. Също така Columbia University, където съм съботен МBА студент, често пуска уебинари със експерти от всякакви сфери, които говорят за ефектите на Ковид - те са доста информативни. Ализе чете френски медии, също така всяка вечер пише в Гугъл "Ню Йорк коронавирус" и чете всички сайтове с добра репутация и с интересни хедлайни. Гледа често френска телевизия.


Има ли много фалшиви новини и коя ви вбеси/разсмя?
Любимата новина на Ализе беше, че Путин бил пуснал тигри из Москва, за да не излизат хората от вкъщи. Доста се смяхме. Друг слух, който е нетолкова комичен, беше, че ще погребват хора в парковете, защото нямало място другаде в Ню Йорк. И двете се оказаха фалшиви новини... засега.


Как пазарувате и има ли дефицити?
Компаниите в Ню Йорк започнаха да изискват служителите си да работят от къщи около втората седмица на март. Тогава имаше дефицит заради началната паника, а и магазините не бяха подготвени. Сега е по-добре, макар че някои неща все така по-трудно се намират - риба, мед, чай.


Предполагам, че за вас с Ализе е новост да сте си по цял ден вкъщи двамата, как прекарвате дните си, как се забавлявате, излизате ли навън - има ли забранителен режим за излизане, спортуване навън?
Да, новост е. Преди пандемията Ализе пътуваше за работа 50% от времето, така че се радвам, че прекарваме повече време заедно. Въпреки че сме разделени само от една стена 24/7, все така почти не се виждаме през деня, защото сме заети, помагайки на компаниите си да преминат през този период. Наскоро четох в Блумбърг, че в Китай в момента, в който хората излезли от карантина, разводите достигнали рекорди. Дори не се бях замислял за нещо подобно, тъй като ние се разбираме много добре и живеем много лесно заедно. Може би дори по-лесно отпреди пандемията. Най-големият бонус е, че Ализе готви страхотно – талант, за който не знаех преди да се оженим. Всеки ден готви обяд и вечеря въпреки напрегнатата си работа.
Започваме работа между 7,30 и 8,30 сутринта и приключваме между 6 и 8 вечерта повечето дни. След това отиваме на разходка или до близкия магазин за храна. Понякога тичаме из Central Park. Гледаме сериали и филми заедно. Аз играя Playstation игри, а Ализе реди пъзели. Също така много свирим на пиано. В Ню Йорк няма режим на излизане, защото би било "противоконституционно", съответно - въпреки проблемите, за които четете в новините - нямаме толкова стриктен режим като в повечето европейски държави, включително България. Фокусът на правителството тук е да се стимулира икономиката и да не се разпаднат финансовите пазари.


Според вас какви са перспективите, говори ли се докога ще продължи извънредното положение?
В САЩ този въпрос е много сложен, защото е и ще бъде различно във всеки щат. Ню Йорк е икономически много важен град за САЩ, но е и център на пандемията, съответно има голям интерес да бъде отново "отворен", но е много трудно изпълнимо. Всички мои приятели, колеги и съученици работят от къщи, ефективно засега, и повечето се подготвят към края на май да отварят офисите си. Това не значи, че всички ще са отново в офиса както преди пандемията, ще е процес, взависимост кой колко сигурно се чувства да идва в офиса. Ако няма втора вълна на вируса, може би нещата откъм мобилност и социализация ще се възвърнат около септември/октомври. Как и колко бързо ще се възстановява икономически градът, също не е ясно.

Вие оптимисти ли сте?
Да, определено сме много оптимистични за бъдещето! За нас е позитивно, че харчим много по-малко пари, отколкото когато няма пандемия, съответно ще имаме по-голям бюджет за пътувания, когато светът отново се отвори. Също така правим повече упражнения и тичаме повече отпреди. Имаме и повече време да свирим на пиано, така че ще излезем от пандемията и стегнати, и талантливи. Понякога във видео конференции виждам, че колегите и приятелите ми ги наляга песимизъм. И мен понякога ме хваща, но когато видя други хората да казват, че не виждат светлина в тунела, винаги си припомням колко е важно да си позитивен и се опитвам да ги заредя с положителна енергия и надежда.