Героите в тази история са Ализе, французойка, Григор и Борис, българи. Видях ги накуп на сватбата на Ализе и Григор този месец в София. Борис беше един от кумовете им – младоженците живеят в Ню Йорк и вероятно това, да имаш повече от един кум, е някаква нюйоркска сватбена мода.

Борис – като единствен православен кум – придружи булката и младоженеца до олтара в храма „Св. София”. Пак той беше нещо като диригент по време на сватбеното тържество, преминавайки с лекота от английски на френски и български, за да забавлява гостите от общо седемнайсет! националности, между които Куба, Китай, Словакия и Мексико.  

Борис Павлов е приятел с Григор в детските години, после се изгубват, после се намират – вече в Ню Йорк, и ето каква беше неговата реч като кум, реч, която е разказ за любов и препятствия, преодолявани с презокеански разговори по никое време, свирене на пиано по телефона (както каза Джонатан Шулер, също кум: "Ето че любовта намира начин") и едно „ще се омъжиш ли за мен”, произнесено в Исландия.

Публикуваме речта изцяло, заради романтиката в нея (сравненията на любовта със стартъп само й придават забавен бизнес привкус) и толкова лятната вяра, че има и щастливи пътешествия. All we need is love, нали?

Ето я и речта:

Казвам се Борис и съм един от кумовете тази вечер. С Григор се запознахме, когато бяхме първи-втори клас, но после изгубихме връзка за  двайсетина години, преди да се намерим пак в Ню Йорк – една от основните причини прекараните години в този град да са най-хубавите от живота ми до момента.

Предполагам, повечето от вас са получили имейл с опции за настаняване по време на сватбата от една фирма, “Flat Manager”, която стартирах преди 2 години, когато реших от банкер да стана камериер. През последния месец мислех предимно за стартиращата ми компания и за тази сватба. Забелязах някои прилики между двете, които бих искал да споделя с вас тази вечер.

Стартъпът ми в момента набира финансиране, което е просто един по-елегантен начин да кажем, че просим пари от хората. За жалост, обаче, процесът е малко по-сложен от това да отидеш при някой инвеститор и да му кажеш: „Бате, бате, дай некой лев“… нещата не се случват по този начин. Трябва да убедиш потенциалния инвеститор, че имаш страхотна идея, да покажеш доказателство, че идеята работи и да имаш прогрес в изпълнението й.

През 2016 г. в едно приятно кафе в емблематичния Upper East Side в Манхатън Григор ми представи една идея. Разказа ми за невероятно момиче, с което си контактува, страшно умна и красива. Естествено, аз почнах да се вълнувам за него и веднага пожелах да се срещна с нея, за да я одобря, но той ми каза: „Всъщност, това ще е малко сложно, тя живее в Лондон.“

„Уфф, това не е ОК, брат. Връзките от разстояние... пробвал съм няколко пъти, не се получава“, отговарям аз.

„Абе това не е основният проблем, с разстоянието ще се оправим. Проблемът е, че работи в моята компания.“ (По това време Григор вече работи в нюйоркския офис на компанията - Third Bridge, продължава и днес – б.ред.)

„Ееееее не! Не, не! Това е много лошо! Нали знаеш тази стара мъдра поговорка: „Не ходиш по голяма нужда там, където си изкарваш хляба“?

„Да, да, знам. Е, имам поне една добра новина, французойка е! Това трябва да ти хареса!“

„Французойка?! Брат, какво ти става, полудя ли?”

Шегувам се за последната част, прекарах седем години във Франция, обичам всичко, свързано с тази страна. Ализе, приеми моите извинения, действително в началото бях доста скептично настроен, но това е защото много обичам това момче до теб и искам само най-доброто за него, а тогава не знаех, че най-доброто си ти.

Минава известно време и Григор ми казва, че прекарват много часове на телефона, въпреки часовата разлика, говорейки си за какво ли не. Свири й на пиано, по телефона, колко романтично е това! В някакъв момент ми казва, че ще се срещнат! И така през декември 2016 г. Григор идва до Лондон да ме види... или поне така казва на всички. Всъщност не идва да ме види, дори не идва в Лондон, а отива в Ирландия! С французойката! Първата им целувка е на 10 декември 2016, факт, който може би знам от съобщение, което е възможно да съм получил от него един час по-късно. Друго съобщение от него по-късно този уикенд гласеше: „Не съм се чувствал толкова щастлив от много, много отдавна.“

Това, скъпи гости, в стартъп света наричаме доказателство на идея.

В идните месеци и години работеха усилено върху връзката си, преодолявайки всякакви проблеми, включително HR отдела на компанията и американския граничен контрол. Нито за момент не се усъмниха в себе си, в отношенията си и продължаваха напред. Подписаха и най-важния договор в живота си. Етап на стартъп развитие: прогрес.

Ализе, Григор, днес е вашият демо ден – ден, в който стартъпите обикновено показват какво са направили пред потенциални инвеститори. Вашият демо ден е изключителен, тъй като вече сте убедили всички нас в своя успех в любовта – най-сложната, но и най-удовлетворяващата сфера в живота ни. Преодоляхте не само времето и пространството, но и конвенционалната мъдрост. Помнете само едно – най-ценният актив на всяка компания е екипът й, а вие двамата сте един невероятен екип. Осланяйте се един на друг, докато развивате вашия стартъп в една голяма компания, сдобивайки се с малки дъщерни дружества и оставяйки след себе си едно наследство, от което ще се гордеят поколения напред. Благодаря, че ме направихте част от вашия стартъп. Обичам ви!