Какво в тази среда според теб би подпомогнало допълнително тези процеси?

Философията на проекта обхваща не само мебелите, но и цялата обстановка - светлината, материалите и дори звука в родилното пространство. Например, за музиката работих в сътрудничество с една много талантлива звукова дизайнерка - Лора Селби, която компилира 10-минутен саундтрак, изобразяващ звука в утробата за бебето. Според мен е изключително важно за едно бебе, прекарало 9 месеца на топло, меко и уютно място, да излезе в пространство, което не е стресиращо, а в болницата често има нежелани звуци от различни машини. За атмосферната светлина работих с LED Flex, които пренесоха в красиво осветително тяло специфичната цветова палитра, създадена от мен. Подът е покрит с мек килим, любезно дарен от Desso. Материалът за тапицерията на столовете, разработен от Camira, е винил, наподобяващ кожа, който е търговски издръжлив продукт, използван в сектора на здравеопазването. Не съдържа пластификатори или тежки метали, което го прави еластичен и гъвкав. Oxford Upholstery са тапицерите, които покриха столовете в красиво пригодените материи.

Най-важните елементи в проекта са тройката мебели, пригодени към различните фази на раждането.

The Labour Silla е за жени, които преминават през стадия на контракциите. Той е проектиран така, че жените да съумеят да намерят комфорт и лекота по време на най-болезнената фаза от раждането. Изработен е като контур, като катерушка. Разбира се, не всички жени преминават през контракциите, следователно „табуретката“ може да бъде пресъздадена така, че да послужи като място за масаж или утеха.

Parturition Stool (Родилен Стол) е проектиран като тандем. На мен, например, ми беше доста приятно да бъда с мъжа си, непосредствено до мен. Мислех за този предмет като за споделено пътешествие. Независимо дали това е вашият партньор, родител, приятел или самата акушерка, столът е прави така, че жената да почувства подкрепата на човека до себе си. Разбира се, не всички жени желаят тази упора. Някои предпочитат да са сами, затова долната седалка разполага с дръжки, с помощта на които родилките биха могли да се облегнат или да се изправят. В този случай столът може да се използва само от един човек.

Solace Chaise (Утешителен Шезлонг) е елементът за възстановяване след раждането. С него жените получават уединение при кърмене, връзка с бебето си, възстановяване от травматично преживяване по време на раждане, аборт или спонтанен аборт. Неговият дизайн, заедно с интимния параван, създават условия за изолация, далеч от нежеланипогледи.

Разкажи ни за работата на останалите резиденти, с които “съжителствате” в музея?

Всяка година от 2007 насам музеят избира четирима резидента. Аз съжителствах с още две момичета от Чили и Испания и едно момче от Англия. Хубавото на този процес е, че създава приятелства.

Мале от Чили насочи цялото си проучване върху пустинята Атакама. Тя направи инсталация от над 1000 солни тухли в много интерактивна среда, пресъздаде слънцето, както и музиката на пустинята. Марта от Испания пък се насочи към графина - нов материал, който наричат „материалът-чудо“. Открит е едва през 2004 година, но притежава качествата да промени начина ни живот. Нейната изложба е информативна и показва предмети, които са направени от графин, като например кецове, соларен панел и санитарна маска. Роб от Англия пък се фокусира върху мазнината, което на първо четене звучи много странно. Той извлече материал, който хората обикновено приемат като отпадък, и го пресъздаде в предмети като обувки и ръкавици за предпазно лично оборудване. Много различни проекти, но всички бяхме космически свързани.

Завършила си архитектура – как виждаш бъдещето си – по-скоро в интериорния дизайн или в проектирането на сгради?

Работя като архитект в една от най-големите фирми в Англия – Шепърд Робсън. Никога не съм била привърженик на конвенционалната архитектура, каквито например са сградите. За мен архитектурата е много повече от обвивка или интериор. Архитектурата в моя свят включва скулптура, продуктов дизайн, култура, пътешествия, художествени изкуства като литература и сценография, театър, кино и други. Например, винаги използвам филмовия медиум за създаване на проектите си, това е моето начало, моят увод. Заснех и раждането на дъщеря си в болница Св.Тома, където в момента полагат грижи за Борис Джонсън.

Но ако трябва да отговоря и да избера между архитектура и интериор, то веднага бих заложила на интериора, защото там обитава човекът, а дизайнът трябва да взима човешкия комфорт и благополучие като най-важния елемент във всеки свой проект.

Кои са личните ти предпочитания в архитектурата, на кои световни имена се възхищаваш? 

Японската архитектура и дизайн – в малкото е повечето, а и господ е в детайлите. След като завърших бакалавърската си степен в Оксфорд, заминах за месец в Япония. Беше нещо като сън или комбинация на културен шок и най-близкото място, на което и до ден днешен съм била, напомнящо за България. Повечето време прекарах в малко селце на име Коширакура, на същата географска ширина с Фукушима, едва една година след аварията там. Майка ми не беше на себе си, постоянно ми повтаряше да не ям водорасли и риба тон, а това беше всичко, което поглъщах. Беше приказка и никога няма да я забравя. Обожавам японския начин на живот - техните обичаи, тяхното уважение един към друг, културата и най-вече храната и дизайна им.

Възхищавам се на Кишо Курокава, който е проектирал и Японския хотел (бивш Кемпински) в Лозенец. Много харесвам и студио СААНА, както и Тадао Андо от по-съвременните архитекти.

Ако трябва да избера един единствен, това ще е Алдо ван Айк, който трансформира 500 места, бомбардирани след Втората Световна Война в Амстердам и ги превръща в площадки за деца. Той наистина е моят идол, защото създава най-прекрасното сиропиталище в центъра на града, както и къща за самотни майки и техните деца, която е като катерушка. Щастлива съм, че съм имала възможността да посетя и двете места, които за съжаление са изоставени или се използват за други цели.

Върху какви други проекти работиш в момента?

Отскоро работя и от вкъщи, което не ми е присъщо, но се адаптирам отлично. Планирам времето си така, че от една страна да мога да обучавам дъщеря си чрез виртуална класна стая и занятия, а от друга да мога да съм продуктивна в изготвянето на проекта, по който работя във фирмата – става въпрос за план за възстановяване на Люишъм, квартал в югоизточен Лондон с жилищни сгради, кино салони, магазини и офиси. Нещо гигантско, което не ми е съвсем на сърце, тъй като аз предпочитам по-интимните проекти, какъвто именно е и Ултима Тули.

В ДЕТАЙЛИ

Стилияна е родена в София, но от десет години живее в Лондон. Завършва магистратура по архитектура в Royal College of Art (RCA). Докато следва в университета се ражда дъщеря й, а с нея и голямата творческа страст на Стилияна – интериорния дизайн на родилното отделение и продуктите, които го съпровождат. Започва задълбочена работа върху идеята за родилен център с формата на планетариум, където жените раждат, докато се свързват с космоса. Според авторката взаимодействието между интимността на родилния процес и необятния небосклон, създават уют и спокойствие у родилката. Впоследствие снимките на проекта, с цветова палитра наподобяваща Големия Магеланов облак и Млечния път, са изложени в галерия в Мейфер, Лондон. През пролетта на 2019 г. Стилияна започва престоя си в Музея на дизайна в Лондон, където продължава да работи по страстта си, свързана с желанието й да помогне на жените да разполагат с комфортна среда по време на един от най-важните моменти в живота си. Инсталацията Ултима Тули е на разположение за посетителите на музея и след приключването на извънредното положение след месец май 2020, но в момента е достъпна само онлайн. Повече за Стилияна Минковска и нейния проект Ултима Тули, може да намерите тук.