Факт 2: Редуването на затопляне и застудяване с различна интензивност и продължителност е неизменно през цялата история на планетата и оказва огромно, решаващо влияние върху историята на човешката цивилизация.

Статистика на температурните изменения се води едва от около 250 години. Преди това всъщност никой не знае точните параметри на захлажданията и затоплянията. Привържениците на теорията за човешкия фактор като водещ за глобалното затопляне посочват, че покачването на средните температури – с 0,9 градуса за 100 години – е много бързо. Но истината е, че нямаме статистика за това с какви темпове са се случвали затоплянията преди 250 години.

Около 2100 г. пр. Хр. жестока и продължителна суша е една от причините за отслабването и гибелта на древната Акадска империя (намирала се в Плодородния полумесец, приблизително на територията на днешен Ирак), като неблагоприятните климатични условия продължават няколко века. Благодарение на тях обаче човекът започва да изгражда поливни съоръжения.

Около 13. в. пр. Хр. настъпва захлаждане и индоевропейските народи от Предна Азия тръгват на юг в търсене на по-добри условия за живот и препитание. Ново затопляне има по време на Римската империя. Ново захлаждане по време на Великото преселение на народите през 5.-8. век, последвано от топъл и мек климат през т.нар. средновековен климатичен оптимум (8.-12. в.) и от миниледников период, който продължава от 14. чак до средата на 19. век. Най-продължителният студен период за последните 3000 години е именно през тези векове – т.нар. Маундеровски минимум, случил се през 1645–1715 г., когато слънчевата активност намалява и температурата на Земята за около 70 години спада с приблизително около половин градус. Припомням, че горе-долу с толкова – 0,6–0,9 градуса – се е покачила температурата за последните 100 години и именно това покачване е сочено за една от основните причини за климатичните промени, на които сме свидетели.

Всичко изброено се случва ПРЕДИ индустриалната революция от 18. век. Защо тогава би следвало да вярваме, че именно човешката дейност е водеща за настоящия global warming, когато сто пъти по-логично е да приемем, че това са естествени цикли, през които планетата преминава, без особено да се интересува кой я обитава или дали я обитава. Ама оправяйте се бе!
Върху климата на планетата ни влияние оказват много неща – слънчевата активност, която също е циклична, вариации в земната орбита и наклонът на оста, промяна в океанските течения, вулканична активност и много други вероятно, за които не подозираме.

Една от теориите, защитавани от поддръжниците на тезата, че човешкият фактор не е определящ за климатичните промени, е, че настоящото глобално затопляне се дължи на вулканичното спокойствие през 20. век. Вулканичната активност играе съществена „охлаждаща“ роля върху климата – през 1783 г. вулканът Лаки става причина за адски зими в Европа, а сто години по-късно изригването на вулкана Кракатау през 1883 г. също нарушава климатичното равновесие. Да не говорим за супервулканите, с които нашата цивилизация изобщо няма опит – и слава Богу! Изригването на вулкана Тобу на остров Суматра например преди 73 хиляди години охлажда Северния полюс с цели 3 градуса. Последното подобно изригване на супервулкан се е случило преди 25 хиляди години на територията на Нова Зеландия и е причинило огромни облаци от пепел в небето, киселинни дъждове, масово унищожение на флората и фауната.