По физика имах зубърска шестица. Това е неоспорим факт и е единственият наистина такъв от всички, споменати по-долу. Дори и от тези, съобщени от учени от НАСА или – баланс да има – Роскосмос. Извинявам се, но не се чувствам виновна, задето подлагам на съмнение изказванията на учените – те самите непрекъснато се подлагат на съмнение един друг, коя съм аз, че да им вярвам безрезервно!

Напоследък информацията за климатичните промени ни залива отвсякъде и заплашва да ни удави, задуши и сравни със земята по-бързо от всякакви природни катаклизми, причинени от въпросните климатични промени. Освен четирите стихии – въздух, вода, огън, земя – вече има и още една, не по-малко опасна пета стихия – свръхинформацията.

В едно от последните си интервюта – през 2017 г. пред BBC – Стивън Хокинг казва, че ако някой се съмнява в климатичните промени, да отиде на Венера и да види до какво е довело неконтролираното увеличаване на парниковите газове преди 2 милиарда години. Според астрофизиците тогава на Венера, която е близка по размери до нашата планета, намира се на подобно (по-близко, но все пак сравнимо) разстояние от Слънцето и има атмосфера, е имало и вода, т.е. – планетата е била обитаема. В резултат на някакви процеси обаче парниковите газове в атмосферата са се увеличили, температурата се е повишила и водата се е изпарила.

Доколкото ни е известно обаче, там не е имало човешка дейност, нито индустриална революция, нито тонове пластмаса в океаните, нито газоотделящи крави, нали така? Значи развитието на ситуацията на Венера по-скоро подкрепя твърдението, че климатичните промени се дължат на естествени космически цикли и процеси, а не на нашата титанична човешка дейност. Следователно е напълно възможно и случващото се със Земята да е плод на същите естествени процеси, на Хераклитовото „panta rhei”.

За всички нас обаче темата за климатичните промени си остава тера инкогнита, понеже не сме климатолози, физици, астрофизици, геофизици, нито сме политици. За нас остава сляпо да вярваме или сляпо да не вярваме и на едните, и на другите. Понеже клетата ми глава отказва да вярва сляпо – ами значи първо ни учат сляпо да вярваме в Бог, а сега пък трябва сляпо да вярваме и в учените, прекаляват вече, – ще наблегна на неоспоримите факти, доколкото изобщо има такива (приемаме, че всеки факт е неоспорим до доказване на противното).

Причината е, признавам това, че се опитвам да се самоуспокоя, тъй като все ми се струва, че самата аз живея достатъчно разумно, без да съм фанатизирана на тази тема – ходя много пеш и изключително рядко ползвам дори градски транспорт, колата си карам веднъж на две седмици, самолетните ми пътувания по работа и за кеф са средно веднъж-два пъти в годината, давам дрехи за рециклиране и нося дрехи, обувки и чанти чак докато станат годни за рециклиране, изхвърлям батерии и всякакви подобни в контейнерите за целта, използвам стъклени бутилки за вода, биоразтворими торби за смет и най-вече – не си изхвърлям боклуците, където ми падне, но затова пък ги събирам отвсякъде – от парка, от плажа, от самото море. И уча детето си на същото. Мисля, че живея доста, доста екосъобразно, и ми писна да слушам как ще съсипя планетата с моята свръхконсумация на природни блага, с алчността, невежеството и непукизма си. Ето защо не заслужавам да ми се вменява чувство за вина. Много от нас не заслужават.

Два са фактите, които не оспорват дори най-яростните защитници на тезата за човешката дейност като основна причина за климатичните промени.

Факт 1: Човешката цивилизация се развива в междуледников период. За последните 700 000 години са установени 7 цикъла на охлаждане и затопляне и съответно – на ледниково настъпление и отстъпление. Последната ледникова епоха приключва приблизително преди около 12 хиляди години и истината е, че тъкмо global warming-ът след нейния край (покачване на температурите с 1–1,5 градуса) помага за стопяването на ледeния щит и дава възможност за пълноценното развитие и разпространение на човешката цивилизация.

Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години, homo sapiens – от 200 000, а онова, което можем да наречем човешка цивилизация в съвременния смисъл на думата, от 12 000 години. Само! Какво си въобразяваме ние! Нашите драми са прашинка в историята на планетата, нищо повече. Преди нас тя е преживявала всевъзможни катаклизми, някои от които са предизвиквали почти пълно унищожение на живота на Земята, който обаче все пак някак се е вкопчвал в себе си, оцелявал е и при по-благоприятни условия отново е избуявал. Но само допреди 12 хиляди години нашият вид просто е мъждукал сред вечните ледове.