Така че планетата го може и без нас, да не се притесняваме. Под кората й дремят около 20 супервулкана и науката все още не може да предвижда изригването им, нито пък знае за какъв период от време се пълни магменият резервоар и дали изобщо има някаква закономерност.

Вероятно ако човечеството не се страхуваше така панически от дишащия във врата му Апокалипсис и не измисляше нови и нови начини, за да го избегне, може би нямаше да ни има. Освен това може би е нормално, че между вариантите да вярва, че нищо не може да направи, и да вярва, че нещо може да направи, човечеството избира второто. Така и трябва да бъде. Прогресът не е нищо друго, освен опит за спасение и вече не можем да бием отбой, защото така сме оцелели досега. Този метод работи.

Все ми се струва, че глобалното ядрено въоръжаване е по-опасно за нас от глобалното затопляне. В продължение на десетки хиляди години, въпреки всички природни катаклизми, вулкани, ледникови периоди, затопляния и охлаждания, суши, пожари, урагани, глад, епидемии и какво ли още не човешкият род все пак е бил пощаден, все пак се е преборил за себе си, но ето сега някой кибритлия с власт на единия край на света може много, много лесно и бързо да сложи край на всичко, още повече че преди това друг кибритлия с власт на другия край на света задължително ще му отговори, за да е сигурен, че няма да има оцелели. И тогава наистина ще се окажем по-силни от планетата Земя и най-величествено ще се самоунищожим.

А тя, подозирам, ще продължи да си се върти и без нас, както го е правила милиарди години преди нас. Но – това също трябва да приемем – дори тя няма да е вечна. „Panta rhei”.

Какво наистина си въобразяваме ние!

източници: www. climate.nasa.gov/еvidence ; www.bbc.com/news/science-environment; Л.Н. Карлин и И.Н. Самусевич „Глобальны  климат, история и культура“