И ти предложи ръката на дъщеря си?

Ха-ха-ха. Не. С Роберта се запознахме три години по-късно, след като бях сценарист и режисьор на няколко телевизионни филма с участието на баща й, по негово предложение. Тя се върна се от Мексико месец преди съпруга си, защото дъщеричката им се беше разболяла. С брат й работехме за едно телевизионно шоу и той я покани да ни дава съвети, защото тя имаше 20-годишен опит като автор и водеща в телевизията. Така започнахме да се срещаме. Говорехме си всеки ден, за всичко. Веднъж ми предложи да ми изглади ризата, а аз живеех сам, но имах жена, която ми помагаше с гладенето и чистенето. След това ходихме на кино с майка й и тяхна приятелка. След като ги изпратих, Роберта ми предложи да се разходим да ми покаже квартала, в който е израснала. Това озадачи и майка й, и баща й, и мен, защото беше 12-12.30 ч. през нощта. След три часа седнахме на една пейка и Роберта ми призна, че иска да ми каже нещо, което не би могла на никой друг. Отговорих – давай.

Все пак си психолог?

Да. Ха-ха-ха. И ми сподели, че всяка сутрин откакто сме се запознали, се събужда, пеейки. Че в момента минава през тежък период и е много нещастна в брака си от години, но го запазва заради дъщеря си. Бях искрен – хубаво е, че те правя щастлива, прекарваме много приятно заедно, но баща ти е мой герой, брат ти е най-близкият ми приятел и си женена. За мен това е табу. Изпратих я и докато се прибера, телефонът вече звънеше. Беше Роберта. Говорихме два часа. На следващия ден мина да пием кафе. Няколко дни по-късно ме помоли да отида, докато отвори и почисти една къща, която беше създала за семейството си. Сготвихме си, настоя да остана, целунах я, предложих да спим заедно. Каза ми, че съм луд, и си легна в отделна стая.

Жените сме... необясними.

Луди. Диаболични същества. Не спах. Бях толкова нормален и балансиран, докато тази буря влетя в живота ми. В седем сутринта почука на вратата, цъфна по пижама и дойде в леглото ми.

И?

Всичко се обърка. Беше невъзможно да спрем. Роберта ми каза, че мъжът й ще се върне след седмица и трябва да реши какво да прави. Поиска да избера място, където да отидем за два-три дни, за да ме опознае. Беше невъзможно да ни виждат заедно, беше женена, с бебе на годинка и много известна. Следяха я папараци. Предложих й да пътуваме на юг, на морето. Пожела да се запознае със семейството ми и за един уикенд ги срещнах с майка ми, сестра ми и брат ми. Предпочете да остане с мен. Трябваше да говори с мъжа си, че не иска да живее с него в Германия. Имаше нужда от време, за да му го каже. Седмицата им заедно в Берлин беше най-тежката в живота ми. 31 години по-късно имаме двама синове. Дъщеря й Сара стана и моя. Реших да й дам фамилията си, за да носи същото име като братята си.