По какъв начин адаптирате към ежедневието си тенденции, каквито са животът с нулев отпадък, кампаниите срещу разхищение на храна и ресурси, намаляването на личния въглероден отпечатък?

Антония: Не мога да се похваля с голям принос, за съжаление, и няма да убеждавам никого в противното. Старая се да пътувам повече с метро, а и така или иначе не съм шофьор и за мен това е добра опция. Възпитана съм да не разхищавам, така че в това отношение съм с изградено поведение към всички ресурси, които приемаме за даденост. Дрехите, които вече не нося, пък давам за рециклиране с надежда наистина това да се случва с тях.

Кристина: Определено в ежедневието си се старая да минимизирам негатива от съществуването си като средностатистически потребител. За съжаление обаче, не бих могла да кажа, че съумявам отпадъкът след мен да е нулев, колкото и да бих искала.

Пътувате много – коя е любимата ви дестинация и защо? Какво я прави толкова специална?

Кристина: Нямам такава. Всяко едно кътче, на което съм била, е различно и специално с нещо за мен.

Антония: Аз съм любопитен и жаден за нови неща човек, така че почти винаги се усещам на мястото си, където и да се озова. Със специални сензори обаче усещам Африка и мисля, че ако имам възможност, ще пообиколя континента. Това е специално място!

Ако трябва да очертаете траектория на движението си в града (София), какво ще представлява тя? Къде е любимата ви храна, къде са любимите ви хора, къде слушате любимата си музика, къде четете книгите си, къде пиете кафето си, какви са преживяванията ви извън дигиталното пространство?

Кристина: Категорично не пребивавам много в дигиталното про-
странство, само толкова, колкото е наложително. Оттам насетне периметърът, който основно обитавам, е центърът на София, през дома, в който живея, до малките заведения и барчета без особена претенция, които посещавам. Това не означава обаче, че има място, където да не отида, ако там са близките за мен хора.

Антония: Последните 4–5 месеца живея в кв. „Изгрев“, така че всичко стартира там, минава през KNAPP и стига до bTV. Останалите точки са в зависимост от деня, но почти задължително минават и през моловете. Иначе любими улици, през които преминавам с удоволствие и редовно, са „Шишман“ и „Шейново“. Любимата храна е вкъщи или на гости на скъпи приятели, а когато хапвам навън, последните месеци доста охотливо опитвам менюто на „Банкович“. Традиционно ядем и телешки, горчичени кюфтета в „Кюфтетария“ с две любими приятелки. Кафето си го пия с най-голямо удоволствие сутрин вкъщи, където ароматът му е синоним на утро и покой. Преживяванията ми в голяма степен са работни, но за мен това е съвсем окей. Срещи и разходки с любими хора са ми напълно достатъчно.

В какво ще си позволите да „повярвате“ през 2020-а? И изобщо каква е прогнозата ви за годината във форми и цветове?

Антония: Че да станеш на 40, наистина не е чак толкова лошо ;) За човек като мен, който безусловно вярва, че след младостта не следва нищо хубаво, би било голяма стъпка в посока оптимизъм. Не съм по прогнозите, следвам някаква своя посока и разбирания, тъй като съм доста интуитивна и така ми е добре.

Кристина: Като цяло и аз не обичам да си правя планове и да си поставям граници, тъй като всичко се случва в движение. В този ред на мисли всичко тепърва предстои да се разбере.

Антония, какво е за теб Кристина?

Кристина е някой, с когото имаме още доста за преживяване в този живот.

Кристина, какво е за теб Антония?

Карма :)

NXAI PAN е името на последната колекция на родния бранд KNAPP, основно вдъхновение в която отново е магичната Африка. Този път Антония и Кристина „пътуват“ към Южна Африка, за да продължат приключението, което започнаха още преди време от Кения и Танзания. Основен елемент в тази колекция са зебрите, превърнати в цветна история от авторски принт на памук, неопрен и вълна.