В този смисъл каква е отправната точка за създаването на настоящата колекция? Чувствате ли, че се доближавате до личния си връх с нея, или има още пътеки за извървяване?

Антония: За нас е много важно да надскачаме самите себе си. Може да звучи нескромно, но в България нямаме конкуренция, защото няма други луди, които да се борят за мястото си някъде, където не им е мястото. Тук силно развит и далеч по-успешен сегмент са вечерните рокли и официалните тоалети, с които нямаме какво да делим. И в този смисъл всяка колекция е опит да растем, състезавайки се със себе си и гледайки навън. А тази колекция определено ни е много на сърце и доброто й приемане е особено приятна изненада, защото бяхме смели докрай и не се спряхме пред „Дали не е too much за тук?“.

Кристина: Предполагам, че всякаква форма на връх може да бъде оценена като такава само от разстояние на времето. Засега имаме твърде много крачки и посоки за изминаване, така че да се чувстваме все още пътуващи, а не пристигнали.

Усеща се като че ли един малък ренесанс в начина, по който живеят и работят българските дизайнери? Съгласни ли сте с това твърдение? Вдъхновяваща ли е обстановката, в която работите върху идеите си?

Кристина: Ако числеността на хората, които се занимават с дизайн, е ренесанс, то, да, има. Но по мое мнение не количеството, а качеството е значимата и определяща величина. Затова ми се струва, че за тези, които го правим по начина, по който го разбираме, обстановката не е точно вдъхновяваща, а изтощителна. Да отстояваш естетика и качество в днешно време е доста трудоемко и самотно занимание, което ни превръща по-скоро в своеобразни сървайвъри.

Антония: Обстановката по никакъв начин не е вдъхновяваща за нас. Много повече се усещаме като участници в битка. Общуваме с избрани колеги, които истински уважаваме и откриваме сходни опорни точки в това, над което работим, но никой от тях не излъчва и не говори за това, че се намира в ренесанс. Че има все повече талантливи и интересни колеги, е факт, но да създаваш и да поддържаш ниво, работейки в тази сфера, си е много повече предизвикателство и много по-малко добруване.

Какво ви прави впечатление в начина, по който се развива съвременната мода по света?

Кристина: Че всяко едно познато разбиране за нея се размива.

Антония: Лично аз съм отвратена и съм говорила открито за това с множество колеги, които подкрепят моя скромен дистанционен анализ, с който не ангажирам никого. Налагането на марки като Off-white, Vetements и новата, ужасяващо опорочена Balenciaga е най-яркият пример за отчайващото ниво на модата в световен план. Егоцентрични псевдоартисти като Върджил Абло не могат да бъдат глобален критерий за качество, защото, ако е така, то по-добре да я пишем загинала модата. От другата страна са активистите за природосъобразна мода, които станаха твърде много, за да им вярвам, и все повече превръщат и тази иначе чудесна кауза в тренд, който трябва да се следва маркетингово, но не и реално.

Брандовете с устойчиви политики по-успешни ли са и всъщност къде според вас е пресечната точка между отговорното отношение към хората и природата и развитието на технологиите в модата?

Антония: Има една вярна политика за всеки бизнес и тя е насочена към това да има все по-добри постъпления и финансови резултати – няма как да са задоволени подобен тип интереси и да се прилага отговорно отношение към хората и природата. Това са два лъча, насочени в различни посоки.
Модата, която грабва вниманието ми все още, е тази, в която забелязвам мисъл, отношение и познания. В този смисъл не съм никак модерна и не ми е важно да си купя маратонки Balenciaga, даже би ме било срам.

Кристина: Не мисля, че мога да определя кое и как е по-успешно. Знам, че всичко, независимо какво е то, трябва да се създава с нужната отговорност, така че да коства минимален негатив, ако е невъзможно да е никакъв. Затова ми се струва, че най-големият проблем е безотговорното бълване на евтини стоки с кратък живот, които костват огромен ресурс, а не осигуряват дори минимална възвръщаемост.