Има ли сезонност в менюто?

Ангел: Повече, отколкото може да си представите! Мисля, че сме единствената фирма без фиксирано меню, защото просто го сменяме постоянно. Трудно се пречупваме да повторим нещо няколко пъти, без да го променим.

Търси ли се в България услугата персонален готвач?

Ангел: Мисля, че с нарастването на средната класа в големите градове интересът към тази услуга се засилва. Българинът все още е доста консервативен по отношение на това да покани някой да му сготви по-добре от баба и мама, даже от самия него. Вярвам, че нещата вървят към промяна, и все повече хора ще могат да се възползват от тази услуга спокойно.

Как преминава една частна вечеря?

Ангел: Ами с голяма наслада и безброй усмихнати лица.

Има ли сред клиентите ви някой със специални изисквания?

Ангел: Ако трябва да съм честен, ще ми е по-лесно да изброя един-двама, които не са били със специални изисквания.... Правейки кетъринг, сме свикнали, че всеки клиент има свое желание. Всеки иска неговото събитие да е различно, да е тематично и да се отличава.

Коя световна кулинарна традиция следвате?

Мира: Използването на сезонна, местна продукция, придобита от устойчиви производители, етиката при отглеждането й, опростяването на храната и връщането на забравените техники на готвене. Това са нещата, които ни вълнуват, и се стремим да следваме.
Ангел: Винаги сме се старали да използваме всеки продукт максимално, за да намалим загубите и разхищението на храна. Това е една от причините постоянно да променяме всичко.  

Имате ли лични предпочитания към определен тип кухня?

Мира: Обожавам да ям всичко. За мен няма граници, когато става въпрос за вкус. Наслаждавам се на експериментирането – защо да не сготвя хубави местни зеленчуци, подправени с арабски подправки, и използвайки японска техника на готвене. Но ако трябва да определя любима, може би японската – не само заради храната, но заради отношението на японците към културата и традициите. Вдъхновявам се от минималистичния подход към храната, колко изчистена е, но в същото време толкова наситена и ярка.
Ангел: Не, обичам просто храната да е вкусна и направена със сърце от някого за мен.

Вярна ли е поговорката, че ястията, сготвени с любов, са най-вкусни?

Ангел: Определено енергията, която вкарваме във всичко, има най-голямо значение.

Важно ли е да се храним и с очите си?

Ангел: Едно от първите сетива, които отключва храната, е зрението. Така че да, определено има значение как изглежда храната пред нас.

Кой е най-хубавият професионален комплимент, който сте получавали?

Ангел: Не мога да се сетя за нещо конкретно, но усещането някой да ти каже, че това е най-хубавото нещо, което е ял, е един безкраен дар, но също така и голяма отговорност, защото следващия път трябва да вдигнеш летвата, за да го изненадаш отново.

Има ли нещо, непознато за българския вкус, с което сте предизвиквали въображението на клиентите си?

Мира: Готвим всичко, но никога не забравяме какви са нашите корени. Обичаме да играем с класически и понякога не толкова общоприети вкусови съчетания. Отстрани може да изглежда, че сме сноби по отношение на храната, но всъщност нашата храна е много проста - използваме истински продукти, приготвени по най-лесния и щадящ начин, и резониращи с нашето виждане за пъстра и жива храна. Радва ни, че все по-често срещаме хора, които схващат нашата идея и подхождат към храната ни без страх от нещо претенциозно.
Ангел: Българският вкус е доста ограничен като цяло, така че всичко малко по-различно от стандартното се приема като странно. Неслучайно почти всички ресторанти залагат на българското – просто е лесно разпознаваемо.

Как създавате това „изкуство в чинията“, на което сме били свидетели на елитни събития?

Ангел: С много безсънни нощи и безкрайно много работа и опити.